Сподели с Джеймисън разговора си с Девънпорт.
— Е, поне ти е донесла нискокалорична бира — пошегува се тя. — Иска да напише книга, така ли? Не се учудвам.
Декър я погледна леко изненадан.
— Защо?
Тя се почувства неловко.
— Защо? — повтори той.
— Защото същата идея ми хрумна и на мен, докато разследвахме убийството на твоето семейство в Бърлингтън.
— Да напишеш книга за случая?
— За теб. Ти си удивителен човек, Еймъс, не можеш да го отречеш.
— Ако съм удивителен, то е само защото претърпях мозъчна травма на футболното игрище. Никой не трябва да бъде насърчаван да повтори случилото се с мен.
— Но твоята памет… твоите умствени способности?
Декър остави вилицата.
— Значи все още искаш да напишеш книга за мен?
Тя го погледна гузно.
— Не, вече не.
— Радвам се, защото, ако беше решила да я напишеш, нямаше да получиш подкрепа от мен.
— Това ми е ясно. Вече те познавам достатъчно добре. — Джеймисън огледа ресторанта. — Какво ще правим? Ще останем в Алабама и ще чакаме полицията да открие нещо?
Декър поклати глава.
— Случилото се в Алабама е само част от цялостната картина. Чарлс Монтгомъри беше екзекутиран. Реджина Монтгомъри беше убита. Причината се крие в Тексас. Там трябва да отидем.
— Не смяташ ли, че всичко това е започнало преди Тексас? Имам предвид, че ако Рой и Лусинда са били включени в Програмата за защита на свидетели…
— Абсолютно, Джеймисън. Но за да стигнем дотам, трябва да минем първо през Тексас. Защото там се крие ключът на всичко онова, което се е случило с Мелвин.
— И какво е то, Еймъс?
— „Хайсман“ — измърмори той.
— „Хайсман“? Футболната награда?
— Не самата тя, но цялата суета, свързана с нея — отвърна Декър и се надигна от стола си.
— Каква е връзката? — попита Джеймисън.
— Подозирам, че тя е катализаторът на всичко останало.
30
— Не знам — каза Марс.
Декър, Девънпорт и Джеймисън седяха срещу него от другата страна на масата в хотелската му стая. И той като Декър си бе взел душ и се бе преоблякъл след фитнеса.
— Все трябва да знаеш нещо — повтори упорито Декър. — Бил си номиниран за наградата „Хайсман“. Отишъл си в Ню Йорк, за да присъстваш на церемонията по награждаването. Родителите ти придружиха ли те?
— Не — отвърна Марс, без да се замисля. — Помолих ги да дойдат, но те отказаха. Татко заяви, че има работа, а мама не искаше да пътува без него.
— Баща ти не е могъл да се откъсне от заложната къща, за да види дали синът му няма да спечели „Хайсман“? — попита изумена Девънпорт.
Марс я погледна.
— Знам, че сега звучи странно. Но тогава ми се стори съвсем нормално. Заминавах за тържествената церемония. Разбира се, че исках родителите ми да присъстват, но през цялото време бях заобиколен от камери и микрофони. И бездруго нямаше да мога да прекарам много време с тях.
Декър се облегна на стола си.
— Някой взе ли ти интервю по време на подготовката? Знам, че обикновено снимат репортажи и правят кратки представяния на финалистите и техните семейства.
Марс кимна.
— Да, получихме няколко запитвания… от И Ес Пи Ен и други телевизии, които искаха да снимат родителите ми, от вестника в Остин, обадиха се дори от „Ню Йорк Таймс“.
— И? — попита Декър.
— Родителите ми отказаха на всички. Не пожелаха да говорят с никого.
— Това не ти ли се стори странно?
— Сега, като се замисля, да. Но трябва да разбереш, че по онова време събитията се развиваха с космическа за мен скорост. Нямах време да си поема дъх. Всяка седмица получавах някаква награда. За бога, дори в старото ми основно училище организираха Ден на Мелвин Марс, на който трябваше да държа реч. Нямах много време за родителите си. Знаех, че те се гордеят с мен, и това ми стигаше.
— Не се съмнявам, че са били много горди, но нежеланието им да се покажат пред обществото не е случайно — каза Джеймисън и погледна Декър. Той кимна, а тя продължи с по-тих глас: — Декър смята, че е възможно родителите ти да са били включени в Програмата за защита на свидетели.
Марс облещи очи и зяпна Декър.
— Звучи логично — отвърна Девънпорт. — И обяснява много неща. — Обърна се към Декър и попита: — Можем ли да направим проверка?
— Работя по въпроса — каза той, без да откъсва поглед от Марс.
— Какво ще правят родителите ми в Програмата за защита на свидетели? — попита Марс. — Тя не е ли за престъпници, които дават показания против своите босове?