— Невинаги. Много невинни хора също влизат в нея, тъй като са помогнали за осъждането на някой престъпник, в резултат на което са изложили живота си на опасност.
Марс обмисли думите му.
— Това ми се струва по-логично. Но никой от тях не е споменавал и дума.
— Предполагам — отвърна Девънпорт. — В противен случай биха се изложили на опасност. Ти би могъл да се изтървеш неволно, да споменеш нещо. Сигурен съм, че правилата, които федералните шерифи следват, изискват колкото се може по-малко хора да знаят истината.
Марс кимна, но изглеждаше все така смаян от тази възможност.
— Родителите ти отидоха ли на тържеството в старото ти училище? — попита Декър.
Мелвин се сепна и отвърна:
— Да. Това беше единственото тържество, на което дойдоха. Беше съвсем скромна церемония в салона. Говорих пред децата и преподавателите. После едни малчугани ми връчиха плакет. Снимах се с директора и част от учителите…
— А родителите ти?
— Те бяха сред публиката.
— Не се ли качиха на сцената?
— Не. Не биха го направили за нищо на света. Те мразеха подобни неща. Предпочитаха да не се набиват на очи.
— Заедно ли си тръгнахте?
Марс сбърчи вежди и се замисли.
— Да, заедно… — Изведнъж се сепна и погледна Декър. — Когато излизахме от училището, ни пресрещна екип от местната телевизия. Не знаехме, че ще бъдат там. Беше нещо като изненада. Разговаряха с мен, заснеха кратко интервю за училището, за наградата, която бях получил. Беше много приятно и позитивно.
— А родителите ти?
— Те стояха зад мен.
— И попаднаха в обектива.
— Операторът засне и публиката.
— Ти спомена ли родителите си по време на интервюто?
— Да, обърнах се и ги посочих… — каза Марс и изведнъж млъкна.
— Показаха ли този кадър по телевизията?
Марс кимна мълчаливо.
— През следващите няколко дни от И Ес Пи Ен излъчиха части от интервюто. Аз самият го гледах.
— Ето как е започнало всичко — каза Декър и се облегна на стола си.
— Какво искаш да кажеш?
— Родителите ти са се появили по национална телевизия.
— Но нали каза, че баща ми най-вероятно си е направил пластична операция. И е променил лицето си.
— Може и така да е било, но ако да, явно не го е променил достатъчно.
— Декър, да не би да казваш, че някой е видял Рой и Лусинда Марс по телевизията, дошъл е в Тексас и ги е убил? — попита Девънпорт.
— Това е една от възможностите.
— И тези хора са били причината Рой и Лусинда да влязат в Програмата за защита на свидетели? — предположи Джеймисън.
Декър кимна.
— Но оттогава са били минали много години — възрази Марс.
— Някои хора никога не спират да търсят — каза Декър. — Говоря от личен опит. В някои случаи времето не е от значение.
Джеймисън го погледна крадешком, но не каза нищо.
— Можем ли да разберем със сигурност дали родителите ми са били включени в Програмата?
— Помолих агент Богарт да провери тази възможност.
— Богарт? — възкликна Девънпорт.
— Но ще отнеме известно време — добави Декър.
— А какво ще правим междувременно? — попита Джеймисън.
— Както вече ви казах, ще се върнем в Тексас.
— Ами онзи тип, който вероятно е убил Реджина Монтгомъри? — попита Девънпорт.
— Мисля, че и той може вече да е в Тексас.
— Защо? — настоя да разбере Девънпорт.
— Нямам логичен отговор. Много неща са нелогични. Имаме си работа с човек, който убива и едновременно с това спасява.
31
За разлика от Джеймисън и Девънпорт Декър и Марс нямаха пари за самолетни билети. Двете жени предложиха да им купят билети с кредитните си карти, но те отказаха.
Марс заяви, че му е неудобно да приеме подобен жест.
— Ние ще се върнем в Тексас с колата, платена от ФБР — обяви Декър. — Вие двете можете да вземете самолет и да се срещнем в същия мотел.
— Сигурни ли сте? — попита Девънпорт. — Можем да пътуваме с вас.
— С Мелвин ще си говорим. А вие двете не е нужно да пътувате толкова дълго с кола. Когато кацнете, ангажирайте стаи. Богарт ми изпрати имейл, за да ме уведоми, че разполагаме с ваучери за още пет дни за всеки от нас. Ще ви препратя информацията, за да знаете как да ги използвате. Свържете се и с местната полиция и проверете какво се е случило в наше отсъствие.
— Какво да се е случило? — попита Джеймисън.
— Нещо необяснимо например.
— А доколкото те познавам, ти не обичаш необяснимите неща.
— Точно така, даже ги мразя.
Жените се заеха със самолетните резервации, докато Декър напълни резервоара на колата и събра оскъдния си багаж.