— Исках да разбереш, че няма правилно или грешно решение на проблема, пред който си изправен. Аз лично знам какво искам да направя. Искам да открия какво се е случило с родителите ти и кой те е натопил за убийството им. Както сам каза, твоето положение е съвсем различно. Ти имаш други приоритети. Искам да знаеш и още нещо — може да не ме бива в нищо друго, но в работата си съм много добър. Затова, ако искаш да работим заедно по случая, те уверявам, че шансът да стигнем до дъното на тази история е много голям.
Марс го измери с поглед и каза:
— Знаеш ли, сега си те спомних. От онзи мач… имаше перфектна техника, правеше всичко както трябва. Блокира ме като по учебник.
— Да, но учебникът не може да те научи да тичаш бързо, да сменяш рязко посоката на терена или да имаш поглед върху играта. А ти притежаваше всичко това.
— Така е, имах талант — отвърна Марс. — Но имах и допълнителна мотивация, защото това беше моят шанс да се измъкна от градчето, в което живеех. Спортът е единственият шанс за много младежи, докато ти си имал и други възможности.
— За щастие, защото дори да не ме бяха контузили, нямаше да изкарам дълго в НФЛ.
— Искам да разбера какво се е случило с тях. И знам, че ти ще ми помогнеш.
— Това означава ли, че ще участваш в разследването?
— Да, предполагам.
— Още нещо, Мелвин.
— Какво?
— Истината често причинява болка. Понякога е по-добре да си останеш в неведение.
Марс се намръщи и отвърна:
— Благодаря, че ме предупреди, след като се съгласих да ти помогна.
Той отпусна седалката си назад, затвори очи и се приготви да спи.
32
Бяха влезли в Тексас, но ги очакваха още петстотин мили и осем часа път.
Всичко в Тексас беше огромно. И най-вече разстоянията.
Беше време за обяд и двамата с Марс умираха от глад. Освен това бързаха да намерят тоалетна.
Декър отби от магистралата и спря на паркинга на търговски комплекс, който включваше грил бар, супермаркет и магазин за сувенири. Паркингът бе почти пълен, предимно с пикапи със стойки за ловни пушки отзад и камиони с огромни ремаркета.
Музиката, която кънтеше в заведението, огласяше района. Влязоха вътре, отбиха се първо до тоалетната, след което си проправиха път до една маса в задната част на салона, по-далече от бара и живата музика. Поръчаха си храна и напитки.
Марс огледа клиентите, повечето от които носеха каубойски шапки и ботуши и танцуваха. Вдясно се намираше билярдната зала, а вляво — салон с видеоигри.
Когато музикантите си взеха почивка, до слуха на Декър и Марс достигнаха тракането на билярдните топки и оживените разговори на играчите. Декър забеляза група младежи с щеки в едната ръка и халби бира в другата да ги наблюдават. Когато извърна поглед, видя Марс да отпива от бирата си и да се усмихва.
— Какво има? — попита Декър.
— Не съм пил бира от двайсет години.
— Да, вярно.
Декър отпи от минералната вода, която си бе поръчал.
Марс го изгледа с любопитство.
— Как върви диетата?
— Криво-ляво.
— Опитваш се да си върнеш формата от футболните години?
— Не, опитвам се да доживея до следващия си рожден ден.
Усмивката на Марс помръкна.
— Аз също — отвърна той, погледна часовника си и отбеляза: — Момичета сигурно са пристигнали вече.
— Кацнаха преди шест часа. Проследих полета им на мобилния телефон.
— Можеш да направиш подобно нещо? — учуди се Марс. — С телефон?
— Имаш доста да наваксваш.
— Така е. Какво смяташ, че могат да направят?
— Да разберат какво става. Местната полиция смята, че работим за ФБР. Затова ще координираме действията си с тях.
— А ти какво искаш да правиш?
— Аз искам да се върнем с теб в някогашния ти дом и да го огледаме. Може да попаднем на нещо интересно.
— Ами ако не искам да ходя там?
— Тогава не идвай с мен. Няма да те принуждавам.
— Какво още?
— Богарт проверява хрумването ми относно Програмата за защита на свидетели. Освен това се опитваме да проследим парите, с които Реджина е купувала онези неща.
— Добре.
— Спомни ли си още нещо за твоите родители?
— Много мислих, но не се сетих за нищо друго.
— В такъв случай завръщането в родния дом, току-виж, ти помогнало.
— Възможно е.
— Заложили са ти много сложен капан. Разбираш това, нали? Платили са и на момичето, и на служителя в мотела.
— Какво?
— На Елън Танър. Била е част от плана. Тя предложи да се срещнете в дома й онази вечер, нали?