— Ами… да.
— И тя те е задържала определено време. После сте се скарали и ти си си тръгнал. А тя е излъгала за часа. Издебнала те е, взела е портфейла ти и го е изпразнила, за да е сигурна, че ще използваш кредитната си карта.
— И защо го е направила?
— Защо Реджина е накарала съпруга си да излъже? Заради пари.
— Ами служителят от рецепцията?
— Той те е чакал.
— Но откъде би могъл да знае, че колата ми ще се повреди точно пред неговия мотел?
— Когато полицията е дошла на следващата сутрин, колата вече работеше нормално, нали?
— Искаш да кажеш, че някой я е повредил?
— Най-вероятно докато си бил у Елън.
— Чакай малко… нали чух как служителят на рецепцията проверява по телефона кредитната ми карта?
— Да, това се е случило около единайсет или когато там си пристигнал. Той обаче не е разговарял с никого от банката или кредитната компания. Може изобщо да не се е обадил никъде. Няма значение. Вероятно си е записал данните от кредитната ти карта и е позвънил по-късно, към един и петнайсет, за да остане в банката документална следа, че си пристигнал именно по това време. Машината, през която е прекарал картата, не е отчела часа, разбира се. Той е записал датата на ръка, но не и часа и минутите. Но е трябвало да звънне в банката, за да остане там информация по кое време е прието обаждането. И ето, алибито ти отива по дяволите.
Марс остави халбата си.
— Ама че мръсник! — възкликна той.
— Да, и аз си помислих същото. Мръсник.
— Но това изисква сериозна работа. И сериозно планиране.
— Което означава, че който и да го е направил, е имал солидни основания.
Декър опита салатата, която не беше овкусил.
— Как е? — поинтересува се Марс, вперил поглед в резенчетата краставици, моркови и марули.
— Отвратително.
Марс изсумтя и го изчака да преглътне.
— Първо някой е изплел сложен заговор, за да те прати в затвора, а после е положил усилия да те измъкне. Защо?
— Ако става въпрос за едни и същи хора.
— Почти съм сигурен.
— В такъв случай въпросът, както сам каза, е защо?
— Да, въпросът за един милион долара. Защо?
Довършиха обяда си, платиха сметката и си тръгнаха. Запътиха се към колата, когато Декър изруга тихичко.
— По дяволите!
— Какво има? — погледна го Марс.
Преди Декър да успее да отговори, между две от колите на паркинга се появиха младежите, които ги бяха наблюдавали по-рано. Бързо ги заобиколиха. Бяха петима — двайсетинагодишни, високи, мускулести, с вид на побойници.
Декър погледна онзи, за когото предположи, че е водачът им, и попита:
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Най-едрият от тях посочи Марс.
— Ти си оня, дето отърва инжекцията, нали? Гледах те по телевизията.
Марс не каза нищо.
— Ей, на теб говоря — провикна се едрият младеж.
Декър не искаше да се разправя с тези отрепки, но и не искаше Марс да се ядоса и да убие натрапника. Затова предложи:
— Защо не се върнете в билярдната зала?
Младежът не му обърна внимание, а продължи да се взира в Марс.
— Убил си родителите си и си се измъкнал от затвора. Как става тая работа, задник?
Декър забеляза как изражението на Марс се промени. Това, което видя, никак не му хареса.
А водачът на шайката продължи:
— Казаха, че си играл футбол. Глупости! Малкото ми братче ще те прегази на игрището!
— Направете ни път! Веднага! — нареди Декър.
— Кой си ти, по дяволите, че да ми казваш какво да правя? — попита онзи.
Декър показа служебната си карта от ФБР.
— Ето кой съм. — После разтвори якето си, за да видят останалите, че е въоръжен. — Това ми дава право да ти кажа да изчезнеш от тук.
Младежът погледна служебната карта и пистолета и попита с отвращение:
— Ти бавачка ли си му или какво?
Декър видя, че Марс се наежва, и постави ръка на рамото му, но без да откъсва очи от натрапника.
— Тръгвай!
Онзи погледна приятелите си.
— Смятате ли, че този пъзльо вече се е подмокрил?
Всички се засмяха.
— Върви! — настоя Декър. — Тръгни към колата, аз ще се оправя с тях.
Мелвин го изгледа, сякаш бе загубил ума си.
— Върви, Мелвин.
Марс закрачи неохотно.
Водачът на шайката пристъпи напред и го плесна по тила. Марс се извърна бавно, а Декър погледна младежа и го попита:
— Да умреш ли искаш?
— Мисля, че той иска да умре — отвърна онзи. — И ще съжалява, че това не е станало по-рано.
Декър си пое дълбоко дъх и погледна Марс, който му заприлича на бик, преди да започне коридата. Декър изруга наум и се обърна към младежа срещу себе си.