— Как се казваш?
— Защо? Каниш се да ме глобиш за неправилно паркиране ли? — попита арогантно онзи.
— Не, просто искам да знам с кого си имам работа.
— Казвам се Кайл, глупако. И между другото, не ми пука, че си фебереец. Това не означава нищо тук. — Разтвори якето си и показа пистолета си. — Не е зле да знаеш, че тук всички сме въоръжени.
— Добре, Кайл, ако искаш да се биеш с него, ще трябва да установим някакви правила.
— Правила? — изсумтя Кайл. — Какви…
— Затваряй си устата! — изрева Декър, вече изгубил търпение.
Кайл замръзна.
Декър си пое дъх, за да се успокои, и се опита да си представи, че е сам, а не стои пред шепа отрепки. Извади пистолета си и каза:
— Правило номер едно: ако някой извади пистолет, ще те прострелям в топките. Правило номер две: трябва да изразиш доброволното си устно съгласие с това, което ще чуеш. — Декър включи видеото на телефона си. Вдигна го така, че да попадне в кадър, и заяви: — Независимо от изхода на схватката никой от вас няма да повдига каквито и да било обвинения срещу господин Марс. Ако някой от вас загуби живота си, оцелелите няма да повдигнат граждански или наказателни искове срещу господин Марс.
— Ти майтапиш ли се? — попита Кайл.
— Нали нямаш проблем да приемеш тези условия?
— Може да имам.
— Нали реши, че е пъзльо? — Декър поднесе телефона си към Кайл. — Трябва да кажеш: „Съгласен съм“.
Четиримата му приятели го погледнаха с очакване. Той отвърна троснато:
— Съгласен съм.
Останалите се спогледаха и последваха примера му един след друг.
— Добре — каза Декър и се обърна към Кайл. — А сега дай ми телефона на най-близкия си роднина.
— Какво? Защо? — попита колебливо Кайл.
Декър погледна първо Марс, после Кайл.
— Защото той ще те убие, глупако.
Декър отстъпи крачка назад и кимна на Марс, който пристъпи към Кайл и му каза:
— Удари ме пръв.
— Защо?
— Защото не искам някой да каже, че съм започнал пръв.
Кайл се обърна към приятелите си и тихо им даде някакви наставления. После без никакво предупреждение се обърна рязко и стовари юмрук в брадичката на Марс. Или по-точно, щеше да го направи, ако Марс не бе блокирал удара му с лекота.
Кайл извика от болка и се олюля назад.
— Счупи ми ръ…
Не успя да довърши изречението, защото Марс заби юмрук в лицето му с такава сила, че Кайл полетя във въздуха и се стовари на асфалта в безсъзнание.
Останалите четирима отстъпиха назад и впериха погледи в него. От устата на Кайл течеше кръв, носът му бе счупен, а три избити зъба се въргаляха на земята до него.
— Следващият — каза Декър и погледна четиримата с очакване.
Те изправиха Кайл на крака и се оттеглиха на бърза ръка.
Декър прибра пистолета, отиде при Марс и го подкани тихо:
— Да вървим.
Качиха се в колата и потеглиха.
Марс разтри кокалчетата на ръката си и впери поглед през прозореца.
— Не се почувства по-добре, нали? — попита го Декър.
Марс поклати глава.
— Никога не съм обичал да се бия.
33
Марс не помръдна от мястото си в продължение на няколко минути, вперил поглед в къщата.
Небето бе ясно, а температурите се покачваха, макар че бе януари.
После той се обърна и погледна Декър, до който стояха Джеймисън и Девънпорт.
— Добре ли си? — попита го Декър.
Марс кимна едва-едва. Четиримата стояха пред верандата.
— Спомена, че си идвал тук — каза Марс. — Какво има вътре?
— Почти нищо. Но не това е важното. Важното е, че ти си тук и можеш да се сетиш нещо.
Веднага след пристигането си в градчето те двамата се бяха срещнали с Джеймисън и Девънпорт в мотела, в който имаха запазени стаи. Жените бяха разговаряли с местната полиция, която се оказа, че не е постигнала особен напредък. След като Марс бе оправдан, тексаските власти смятаха случая за приключен.
— Срещнахме се с Мери Оливър — бе казала Джеймисън. — Тя подава иск за компенсация срещу щатските власти.
— Колко време ще отнеме? — бе попитал Марс. — Нямам нито пари, нито работа.
— Не беше сигурна, но се надява делото да се разглежда по ускорена процедура. Смята, че ще получиш максималното обезщетение.
— Да, двайсет и пет бона — бе промърморил той, преди да излезе от колата.
Декър ги поведе към къщата. Старите панти на вратата, които бе счупил при първото си идване тук, изскърцаха мъчително. Марс трепна, но го последва. Жените тръгнаха след тях.