Останаха в дневната няколко минути. Джеймисън и Девънпорт се оглеждаха, докато Декър не откъсваше поглед от Марс, който бе вцепенен. Сякаш се бе телепортирал обратно в деветдесетте години.
— Не бързай — посъветва го Декър.
Марс отиде при снимките на лавицата. Взе онази, на която бе с футболен екип, и се взря в нея.
— Събужда спомени, нали? — попита Декър.
— Имам чувството, че това не съм аз — отвърна Марс. Огледа една по една и останалите снимки. — На никоя от тях. Сякаш е друг човек.
— Няма снимки на родителите ти — отбеляза Декър. — Освен онази от училището, за която спомена.
— Да, както ти казах, те не обичаха да се снимат. Когато живеехме тук, в къщата имаше само една тяхна снимка.
— И кой ги снима?
— Аз.
— А теб кой те снимаше? Баща ти или майка ти?
— Мама.
— Добре.
— Защо?
— Чудех се просто.
Обиколиха приземния етаж, като Марс се спираше тук-там и потъваше в спомени.
— Ти си имал ловна пушка — продължи Декър. — Родителите ти имаха ли някакви оръжия?
Марс кимна и каза:
— Баща ми имаше два пистолета. Деветмилиметров и четирийсет и пет калибров. Хубави оръжия. Държеше ги заключени. Но вечерно време изваждаше единия от тях и го слагаше до леглото си.
— Какво се случи с тях? — попита Джеймисън.
— Нямам представа.
Девънпорт погледна Декър.
— В полицейските доклади няма нито дума за други оръжия освен за пушката.
— А Чарлс Монтгомъри не спомена да е вземал каквото и да било от тук — добави Джеймисън.
Декър кимна.
— Ако в дома ви проникнеше крадец, баща ти щеше да има оръжие подръка и да се защити.
— Какво ни казва това? — попита Девънпорт, заинтригувана изведнъж.
— Че са пропуснали тази подробност. Мелвин, споменавал ли си пред някого за пистолетите? — попита Декър.
— Не, никой не ме е питал.
— И не си дал показания на процеса — добави Декър. — Какво ли се е случило с пистолетите?
Девънпорт се огледа.
— Може някой да е дошъл и да ги е взел.
Декър поклати глава.
— Полицията е претърсила къщата из основи, преди някой ловец на сувенири да успее да вземе каквото и да било. И ако бяха открили два пистолета, щяха да ги впишат в описа. Отсъствието им в описа означава, че не са ги открили. — Погледна към Марс и попита: — Каза, че баща ти ги е държал заключени. Къде?
— Имаше портативна кутия за оръжие, която държеше в дрешника.
— Колко голяма?
— Колкото кутия за обувки.
— Покажи ми къде.
Застанаха пред дрешника и Марс показа лавицата над закачалките за дрехи. Декър знаеше, че няма да намери никаква кутия за оръжие, тъй като вече бе надзърнал в дрешника по време на първото си посещение тук.
— Родителите ти са били убити с пушката, която ти си притежавал — каза той — и която е била открита тук. Телата им са били изгорени. Полицаите не са имали причина да търсят пистолетите. — Декър погледна Марс и попита: — Кой би могъл да знае за кутията?
Той сви рамене.
— Аз знаех. Майка ми знаеше. Никога не сме имали гости. Предполагам, че никой друг не е знаел.
— Явно някой е разбрал, защото пистолетите са изчезнали. А защо бяха два? — попита Декър.
— Всички в Тексас имат оръжие.
— Да, но обикновено това са ловни оръжия, пушки помпи… Защо два пистолета?
— Живеехме далече от града. За самозащита, предполагам.
— А виждал ли си ги някога, освен когато баща ти ги е вземал вечер в спалнята?
— Една нощ го заварих да ги почиства.
— Това ли е бил единственият път, когато си го видял да ги почиства? — попита Декър.
Марс кимна.
— Кога беше това?
— Има ли значение? — сопна се Марс, но миг по-късно се успокои. — Не съм сигурен. Мисля, че беше…
— По времето, когато си отишъл на онова тържество в старото си училище? Може би няколко дни по-късно?
Марс го погледна изненадан.
— Да… Как разбра?
Джеймисън отговори вместо Декър.
— Защото баща ти е предположил, че някой може да го види по телевизията и да го познае.
— Затова се е подготвил — допълни Девънпорт, — в случай че се появи призрак от миналото му.
— И той очевидно се е появил — заключи Декър.
Джеймисън го изгледа с любопитство.
— Добре, разбирам желанието им да си отмъстят на родителите му, но защо ще натопяват Мелвин за убийството?
— Възможно е това да е било част от плана им за отмъщение — отвърна той. — Така на практика ликвидират цялото семейство.
— Но защо просто не са ме убили? — попита Марс. — Защо са положили толкова усилия?
— Много ми се иска да знаех отговора на този въпрос, но, уви, нямам представа — отвърна Декър. — Явно са имали причина да ти прехвърлят вината за своето престъпление.