Девънпорт се покашля и всички се обърнаха към нея. Тя погледна притеснено Марс.
— Не мисля, че това е била причината, Мелвин.
— А каква? — попита рязко той. — Каква е била причината?
— Убиецът на родителите ти може да е отмъстил за някаква злина. Или въображаема злина — побърза да добави тя, — която е била извършена срещу него.
— Чакай малко, да не би да казваш, че нашите са извършили престъпление? Че са убили някого и са си получили заслуженото?
— Това е само една възможност — отвърна деликатно Девънпорт. — Малко вероятна, но все пак съществуваща.
— Отказвам да повярвам, че родителите ми са били престъпници.
— Както вече казах, много хора влизат в Програмата за защита на свидетели, без да са извършили престъпление — отбеляза Декър. — Възможно е родителите ти да попадат в тази категория.
— Добре, кога ще го разберем със сигурност?
— Надявам се скоро. Искаш ли да се качим горе?
— Не — отвърна Марс, но въпреки това тръгна по стълбите за втория етаж.
34
— Не мога да повярвам, че всичко това е тук!
Намираха се в стаята на Марс, който оглеждаше плакатите по стените.
— И леглото ми! — възкликна той и постави ръка на таблата. — Имам чувството, че съм се върнал двайсет години назад.
— Но не си, Мелвин — каза Декър. — Това е настоящето.
Декър потърси опора и облегна широкия си гръб на стената. В мига, в който кракът му стъпи на стълбите, отново започна да вижда всичко в синьо, както се бе случило и при първото му посещение с Богарт.
Джеймисън забеляза това, макар да не знаеше причината. Девънпорт също го изгледа с любопитство и му се усмихна окуражително.
Когато се озова в стаята на Марс, Декър събра достатъчно сили, за да понесе синьото около себе си, поне до такава степен, че умът му да започне да функционира нормално.
— Сети ли се нещо? — попита той.
Марс обиколи стаята.
— Какво се е случило с нещата ми?
— Връщал ли си се тук след убийството на родителите ти?
— Не. Не ми позволиха. Беше местопрестъпление. Отседнах при приятели. А после ме арестуваха. Идвам тук за пръв път след смъртта им.
Девънпорт отиде при него.
— Защо не поседнеш на леглото? Затвори очи и остави спомените да те върнат към последното ти идване в тази къща или тази стая? Може да помогне. Може да си спомниш нещо, което да ни е от полза.
— Настина ли смяташ, че ще помогне?
— А мога и да те хипнотизирам.
Марс се намръщи.
— Не можеш.
— Така ли мислиш? — попита тя с усмивка. — Искаш ли да се обзаложим?
Това като че ли разсея недоверието му.
— И как ще го направиш?
— Седни на леглото.
Марс погледна първо Декър, после Джеймисън, сякаш се чудеше дали ще се намесят, за да спрат тази глупост. Никой от двамата не реагира. Погледът на Марс се върна към Девънпорт.
— Седни на леглото — каза тя. — Няма да боли, обещавам.
Той се подчини. Тя застана пред него и извади химикалка от джоба си. Поднесе я пред лицето му под ъгъл, който го накара да повдигне леко глава.
— Можеш ли да задържиш поглед върху химикалката?
— Това е глупаво.
— Моля те, Мелвин, направи го — обади се Декър. — Заслужава си да опитаме.
Марс въздъхна и впери поглед в химикалката.
— Добре, а сега какво?
— Следвай движенията й.
Девънпорт започна да движи плавно химикалката нагоре-надолу, наляво-надясно. През цялото време говореше с тих спокоен глас.
Марс не откъсваше поглед от химикалката. Движенията на Девънпорт бяха бавни и ритмични, а гласът й стана напевен, следвайки движенията на химикалката.
В един момент Марс поклати глава и възкликна:
— Това е глупаво!
Химикалката замръзна високо над главата му и Девънпорт попита:
— Знаеш ли колко спортисти медитират или правят упражнения, с които да прочистят съзнанието си преди състезание? Знаеш ли?
— Да.
— Представи си, че се подготвяш за важен мач. Отпусни се. Но недей да губиш концентрация. — Тя хвърли бърз поглед към Декър. — Ще играеш отново за твоя отбор срещу Университета на Охайо и пак ще прегазиш Декър. — После посочи химикалката. — Това е зоната, до която трябва да стигнеш, Мелвин. Можеш да го направиш. Мачът е важен. Трябва само да се концентрираш. Тази химикалка е голлинията. Тичай към нея.
Марс се облегна назад и впери поглед в химикалката, сетне бавно повдигна глава, за да изравни очи с нея.
Девънпорт се обърна шепнешком към Декър: