— Какви ги говориш, по дяволите?
— Това ли правиш?
— Намирам начин да взема топката и да мина през противниковата отбрана.
— Точно това трябва да направим и сега, Мелвин. Да намерим дупка в противниковата отбрана.
— Но как?
— Баща ти държеше ли сейф у дома?
— Сейф? Не.
— А би ли използвал онзи в заложната къща? Ако само той е имал достъп до него?
— Там наистина имаше сейф, но татко казваше, че собственикът е голям задник. Дебнел го непрекъснато, тъй като се страхувал да не открадне нещо. И то при положение, че баща ми работеше за него години наред. Затова не мисля, че единствен той е имал достъп до служебния сейф.
— В такъв случай ни остава само една възможност.
36
Декър и Марс стояха пред каменната сграда, а над главите им се събираха буреносни облаци.
Лошото време бе причината да се смрачи толкова рано.
— Тексаска първа национална банка? — каза Декър. — Сигурен ли си, че е това?
— Имах сметка тук, когато учех в гимназията, а после и в колежа. Родителите ми ме доведоха тук. Държаха малкото пари, които имаха, точно в тази банка.
— Възможно е да са разполагали с повече, отколкото смяташ.
— Ако са имали пари, защо не са ги харчили? Или поне част от тях?
— Нямах предвид само пари — отвърна Декър и стъпи на първото от широките каменни стъпала, които водеха към входа на банката.
Вътре размени няколко думи с един от касиерите, който побърза да го прехвърли към помощник-управителя на клона.
Посрещна ги нисичък мъж в началото на четирийсетте, с очила и бирено коремче, което се подаваше изпод полите на сакото му. Протегна ръка, но щом видя Марс, зяпна с отворена уста.
— Мелвин Марс?
Марс кимна.
— Познаваме ли се?
— Аз съм Джери Бивънс. Учихме заедно в гимназията.
Марс се вгледа в него.
Бивънс поясни:
— Не съм играл футбол. Нямах нужната физика.
Декър побутна леко Марс и той се усмихна и се здрависа с бившия си съученик.
— Да, Джери, помня те. Как си?
— Добре. Ожених се, имам четири деца. Напредвам в кариерата. След пет-шест години ще стана управител на клона.
— Браво, приятел.
Двамата мъже се гледаха неловко.
— Чух, че… ъъъ… си излязъл от затвора — продължи притеснено Бивънс.
— Да, друг си призна.
— Каква несправедливост! — възкликна Бивънс. Огледа внушителната физика на Марс и отбеляза: — Изглеждаш в отлична форма.
— Де да бях — отвърна Марс.
Декър се покашля и Бивънс насочи вниманието си към него. Той показа служебната си карта от ФБР и макар тя да не бе придружена от значка, успя да впечатли помощник-управителя на банката, който мигом изпъна гръб и закопча сакото си.
— Да, агент… Декър, какво мога да направя за вас?
— Трябва ни информация.
Бивънс се огледа и видя, че двамата касиери и тримата клиенти са вперили погледи в тях.
— Искате ли да отидем в кабинета ми? — предложи той.
„Кабинетът“ на Бивънс се оказа обикновено работно място в салона, заобиколено от стъклена преграда. Той им посочи столовете за посетители, след което се настани зад бюрото си.
— Каква информация? — попита Бивънс.
— Доколкото знам, Рой и Лусинда Марс са имали сметка тук.
Бивънс не каза нищо, а събра длани, след което ги постави върху бюрото.
— Това „да“ ли е? — попита Декър.
— Ще трябва да проверя.
Декър погледна компютъра на бюрото и отвърна:
— Добре.
— Имам предвид, че ще трябва да проверя, след като получа съответните разпореждания. Ние много държим на банковата тайна.
— Оценявам това, но и Рой, и Лусинда са покойници.
Бивънс се изчерви, хвърли бегъл поглед към Марс, после вдигна ръце от бюрото и ги постави върху страничните облегалки на стола си.
— Ами… да, разбира се… Знам това. Но в такъв случай адвокатът им…
— Те нямат адвокат — прекъсна го Декър.
— Или най-близкият им роднина…
Декър потупа Марс по рамото.
— … седи пред вас.
Бивънс отново впери поглед в Марс.
— А, да.
— Имаш съгласието ми да провериш в архива и да му кажеш какво има там, Джери.
Бивънс затрака по клавиатурата, после се зачете в информацията, появила се на екрана.
— Имали са сметка, но са я закрили преди повече от двайсет години.
— Можете ли да ни кажете точната дата? — попита Декър.
Бивънс му я съобщи.
— Два дни преди да бъдат убити — отбеляза Марс.
Декър кимна.
— А можете ли да ни кажете колко пари е имало в сметката, преди да я закрият?
Бивънс въведе още няколко команди и на екрана се появи архивът на банковите операции.