— Около пет хиляди и петстотин долара.
Декър и Марс останаха разочаровани.
— Съжалявам, ако си очаквал по-сериозна сума, Мелвин — каза Бивънс, помълча и продължи: — Знам, че си прекарал много време в затвора…
— Не са имали други сметки, така ли? — попита Декър.
Помощник-управителят отново погледна екрана.
— Не, само тази разплащателна сметка.
Марс изглеждаше съкрушен, но Декър сякаш едва сега започваше.
— А да са наемали сейф в трезора? — попита той.
Марс се сепна и го погледна изненадано.
Бивънс отново затрака по клавиатурата.
— Да, точно така, имали са сейф. Как разбрахте?
— Да го наречем щастлива догадка — отвърна Декър. — Какво можете да ни кажете за него?
— Прекратили са договора за наем по същото време, когато са закрили и банковата сметка. Целият ни архив вече е качен на компютър. Баща ти е прекратил договора и е подписал всички необходими документи.
— И няма начин да разберем какво е имало в сейфа?
Бивънс поклати глава.
— Не правим инвентарен опис на съдържанието на сейфа, освен ако клиентът изрично не го пожелае. Във всички останали случаи никой освен клиента не знае какво има вътре.
— Но той е прекратил договора и е изпразнил сейфа, така ли? — попита Декър.
— Да.
— Колко голям е бил сейфът?
Бивънс натисна още няколко клавиша.
— От най-големите. Би могъл да побере доста неща.
— Някой от служителите ви работил ли е тук по онова време? Бихме ли могли да поговорим евентуално с него? — попита Декър.
— О, не. Аз съм най-отдавна тук. От четиринайсет години. Управителят на клона беше прехвърлен от Ел Пасо преди три години. Всички останали служители работят тук по-малко от пет години. — Бивънс погледна над рамото на Декър и попита: — Мога ли да ви помогна с нещо друго?
Декър се обърна и видя, че двама души очакват да разговарят с Бивънс.
— Не, благодарим ви за помощта.
Декър и Марс излязоха навън, където ги посрещна мрачно и дъждовно време.
— Не мога да повярвам! — възкликна Марс. — Майка ми е умирала от рак и никой не ми е казал. А сега откривам, че баща ми е държал сейф, в който е имало Бог знае какво! Имам чувството, че живея нечий чужд живот.
— И е изпразнил сейфа два дни преди да бъде убит — отбеляза Декър.
— Смяташ ли, че баща ми е очаквал да се случи нещо?
— Разбира се. Въпросът е какво е направил със съдържанието на сейфа.
37
По-късно през деня Декър и Марс се срещнаха с Джеймисън и Девънпорт в уединен салон до фоайето на мотела. Декър им разказа какво са научили по време на срещата с Джери Бивънс.
— Това означава, че най-вероятно Рой и Лусинда са криели доста тайни, дори да не са участвали в Програмата за защита на свидетели.
Девънпорт добави:
— Става въпрос за история, която никой не е успял да разплете, дори ФБР. — Погледна Марс и добави: — Възможно е Рой и Лусинда да не са истинските им имена.
— АК плюс РБ — каза Декър. — Открихме тези букви, изписани на стената в дрешника на спалнята. Възможно е това да са истинските им инициали.
— По дяволите! — възкликна Марс, поклати глава и извърна поглед.
Имаше вид на човек, попаднал в кошмар, с чието създаване няма нищо общо.
— Не са били в Програмата за защита на свидетели — продължи Декър, — но е възможно да са бягали от някого.
— Може да не е от човек, а от организация — отбеляза Джеймисън. — Като мафията например.
— Мафията?! — извика Марс. — О, стига! Родителите ми не са имали нищо общо с мафията, ясно ли е?
— Работата е там, Мелвин — отвърна рязко Декър, — че в този момент никой от нас, включително и ти, не знае в какво са били замесени. Но каквото и да е то, било е достатъчно сериозно, за да ги накара да приемат нови самоличности и да се скрият в затънтено градче в Тексас.
— Възможно е в онзи сейф да са държали нещо, уличаващо хората, от които са бягали — каза Джеймисън.
— Но няма как да разберем какво е имало в сейфа — добави Девънпорт. — Все пак минали са двайсет години. Освен това, който и да е убил родителите ти, Мелвин, може да го е отнесъл със себе си.
— Или не — възрази Декър.
Всички се обърнаха към него.
— Ще ни обясниш ли какво имаш предвид? — попита Девънпорт.
— Нито една от версиите, които обсъждаме, не дава отговор на въпроса защо някой ще плаща луди пари на Монтгомъри, за да извади Мелвин от затвора — каза Декър и изгледа останалите един по един.
— Предавам се — каза най-сетне Марс. — Защо?
— Възможно е да са го направили, защото не са открили съдържанието на сейфа. То е скрито някъде, а те подозират, че ти знаеш мястото.