— Интересна теория — каза Девънпорт.
— В такъв случай защо са чакали толкова време? — попита Джеймисън.
— Възможно е, когато са научили, че е определена дата за екзекуцията на Мелвин, да са изпаднали в паника и да са решили, че това е последният им шанс.
Марс изглеждаше объркан.
— Но, Декър, никой не се е опитвал да се свърже с мен. Или да ме отвлече и да ме принуди да кажа каквото знам, а то е: нищо.
— Може да изчакват ние да потърсим сейфа.
— А какво следва, когато го намерим? Ще ни убият ли? — попита скептично Девънпорт.
— Може би да, може би не — отвърна Декър.
— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос — заяви мрачно Девънпорт.
— Разследванията невинаги са лесни — възрази Джеймисън. — Случаят, по който работихме в Бърлингтън, се извъртя на сто и осемдесет градуса. Успяхме да го разрешим едва след като свършихме огромна работата и зададохме безброй въпроси. Куп неща, които на пръв поглед изглеждаха незначителни, се оказаха изключително важни.
— Добре, но в теорията ти има някои пропуски, Еймъс — отбеляза Девънпорт.
— В нея има цял куп пропуски — призна той, с което си спечели изненадан поглед от нея. — Затова е само теория. Възможно е онова, което открием впоследствие, да я опровергае. При всички случаи обаче трябва да я проучим.
Марс го погледна притеснено.
— Значи смяташ, че някой може да ми направи нещо?
Декър се замисли.
— Ако ни следят, което е напълно възможно, би трябвало да знаят, че все още търсим отговори. Ако са ни видели да влизаме в банката и са се досетили какво правим там, би трябвало да са разбрали, че сме си тръгнали с празни ръце.
— С други думи, ще ни позволят да работим спокойно, докато открием нещо — изрече бавно Марс.
— Точно така.
— Явно имат дълга памет. Ако всичко това е започнало, преди да се родя, говорим за период от над четирийсет години.
— Аз също имам дълга памет — отбеляза Декър.
— И още как — отвърна Марс.
Вдигна поглед и видя Мери Оливър да влиза в мотела.
— Тук сме, Мери — извика той, надигна се и помаха на адвокатката си, която се бе запътила към рецепцията.
Облечена в елегантен бежов костюм, тя се усмихваше широко.
— Изглеждаш щастлива — отбеляза Девънпорт.
— Щатът Тексас се съгласи да изплати на Мелвин максималното обезщетение от двайсет и пет хиляди долара.
— И това е нещо — отбеляза Марс.
— Освен това завеждам иск срещу щата за инцидента в затвора. За сумата от петдесет милиона.
Марс я погледна изумен.
— Шегуваш ли се? — попита той след няколко секунди.
— Мелвин, ти едва не загина. Говорим за престъпен заговор с участие на надзиратели, които са щатски служители. Освен това открих, че срещу същите надзиратели са водени и други дела, но управата на затвора не е предприела никакви дисциплинарни мерки. А това означава най-малкото престъпна небрежност от страна на щатските власти.
— Това ли е стратегията, която спомена по-рано? — попита Декър.
— Да — кимна Оливър.
— Е, петдесетте милиона ще компенсират — поне във финансово изражение — пропуснатата възможност да играеш в НФЛ.
— Не искам да храниш прекомерни надежди — добави Оливър. — Няма да е лесно и няма гаранция, че ще получиш тази сума, но те уверявам, че ще направя всичко по силите ми.
Марс остана безмълвен в продължение на няколко секунди. После я прегърна и каза:
— Благодаря ти, Мери! Благодаря ти!
Никой не забеляза тримата щатски полицаи и цивилния мъж до момента, в който не застанаха до тях.
Декър ги видя едва тогава и попита:
— С какво можем да ви помогнем?
Те не му отговориха, а наобиколиха Марс.
— Господин Марс, моля, станете — нареди цивилният, след като показа значката си и се представи като инспектор от отдел „Убийства“.
— Какво? Защо? — възкликна Марс.
— Моля, станете! — повтори по-строго инспекторът.
— Какво е това? — попита Оливър и се надигна от мястото си. — Аз съм неговият адвокат.
— Ще получите възможност да говорите с клиента си. Но не сега. Моля, станете, господин Марс. Моля ви за последен път.
Марс погледна Декър, който кимна, и той се изправи. Сложи машинално ръце зад гърба си. Инспекторът даде знак на един от униформените, който му щракна белезниците.
— Арестуван сте във връзка с убийствата на Рой и Лусинда Марс — заяви инспекторът, след което прочете на Марс правата му.
— Но той беше оправдан! — възкликна изумена Оливър.