Оливър постави ръка на рамото на Марс и продължи:
— Всяко друго решение би било подигравка с правосъдието и би създало необоснован и опасен прецедент, който позволява на щата да се оттегли едностранно от споразумението с моя клиент. Можем да предположим, че щатът ще се опита да постъпи по същия начин с други обвиняеми в бъдеще.
— Ясно — заяви съдия Матюс, след което се обърна към прокурора и каза: — Господин Дженкинс, позицията на защитата изглежда логична и добре аргументирана. На мен също не ми допада идеята щатските власти да се отмятат от думата си. Ако защитата не може да разчита на споразуменията, сключени с прокуратурата, това би хвърлило в хаос цялата правосъдна система.
Дженкинс се надигна от мястото си, закопча сакото си, приглади няколко непокорни косъма на главата си, изгледа с укор Марс и Оливър и насочи цялото си внимание към съдията.
— Ваша чест — започна той с провлачен глас, — действията, предприети от щата, бяха единствено възможните в случая. Трябва да призная, че ситуацията е малко необичайна…
— Меко казано — прекъсна го съдия Матюс.
— Господин Марс беше освободен от затвора поради една-единствена причина. — Тук прокурорът направи пауза и вдигна пръст, за да подчертае думите си. — И тази причина бяха показанията на друг човек, Чарлс Монтгомъри. Въпросният господин Монтгомъри, вече покойник, беше екзекутиран от щата Алабама за най-различни тежки престъпления. Той призна, че е извършил убийствата, за които е бил осъден господин Марс. При първоначалното разследване колегите стигнали до извода, че господин Монтгомъри разполага с информация за престъплението и споделя подробности, които само истинският извършител би могъл да знае. Сега, до голяма степен благодарение на усилията на ФБР, изглежда очевидно, че господин Монтгомъри и съпругата му, която най-вероятно е била убита с цел прикриване на следите, са получили значителна парична сума в замяна на тези показания. Следователно почти сигурно е, че господин Монтгомъри няма нищо общо с убийствата на Рой и Лусинда Марс, той е също толкова виновен за тях, колкото аз или вие, ваша чест. Затова щатът отстоява позицията, че първоначалната присъда на господин Марс е справедлива и мястото му е в затвора.
Дженкинс изгледа отново Марс с хладно презрение и продължи:
— Позволете ми да добавя, че щатът Тексас ще проучи най-задълбочено въпроса дали господин Марс е свързан по някакъв начин с този дързък опит за измама на правосъдната система, тъй като той единствен би имал полза от фалшивите самопризнания на господин Монтгомъри.
Оливър скочи от мястото си.
— Няма никакви доказателства, че клиентът ми е свързан с това, ваша чест.
Дженкинс настръхна.
— Явно самият факт, че тези вече дискредитирани признания се появиха точно преди насрочената екзекуция на обвиняемия, е резултат на необичайно съвпадение.
Оливър го изгледа изумена и отвърна със сарказъм:
— Да, сигурна съм, че господин Марс е изчакал да останат няколко минути преди да бъде екзекутиран, за да уреди от отделението на осъдените на смърт чудотворното признание, което го е спасило.
— Не е необходимо да използвате подобен непрофесионален тон — сопна се Дженкинс.
— Освен това — продължи Оливър — властите са имали достатъчно време да проверят достоверността на твърденията на господин Монтгомъри. И те са ги проверили, в резултат на което клиентът ми беше напълно оправдан. Ако на щата бъде разрешено да се отметне от взетото решение, това би минирало отмяната на несправедливо издадените присъди и нито един гражданин на Тексас не би могъл да разчита да бъде оправдан, без да изпитва страх, че впоследствие властите ще се отметнат от взетото решение.
— В интерес на щата е осъдените убийци да бъдат изолирани от обществото — възрази Дженкинс.
Съдия Матюс го прекъсна с думите:
— Струва ми се, господин Дженкинс, че щатът сам е забъркал тази каша. И ако той си присвои правото да се оттегля едностранно от споразуменията, които е сключил, тогава защитата е права да твърди, че това би направило несъстоятелна цялата ни правосъдна система.