Дженкинс разпери ръце.
— Ваша чест, всички желаем да проучим въпроса възможно най-задълбочено. Намирам за повече от наложително междувременното задържане под стража на обвиняемия. Предимствата от подобно решение определено натежават над недостатъците. Ако той е невинен, това няма да му навреди. Но ако е виновен, в което сме убедени, няма да има възможността да се укрие. Той не е свързан по никакъв начин с общността и според нас рискът да избяга е особено голям.
Оливър възрази:
— Господин Марс не притежава нито паспорт, нито какъвто и да било валиден документ за самоличност и благодарение на щата Тексас няма нито работа, нито пари. Не мисля, че съществува риск да избяга.
— Мексиканската граница е на един хвърлей, лесно може да премине през нея — контрира Дженкинс. — Тя, както добре знаем, не е спирачка за имигрантите, които се опитват да влязат в страната ни. Това означава, че няма да е проблем да бъде премината и в обратната посока.
Съдията изгледа неуверено и двамата. Обърна се към Оливър и каза:
— Не мога да заявя, че приемам напълно доводите на господин Дженкинс, но не мисля, че ако господин Марс бъде поверен на грижите на щата до края на разследването, това ще му навреди особено.
В този момент Декър се изправи и всички погледи в съдебната зала се насочиха към внушителната му фигура. Той почувства вперените в него очи и стомахът му се сви, а нервите му се опънаха до крайност. Обикновено избягваше публичните изяви.
Освен това не искаше да лъже съдия. Но следваше собствения си план и нямаше друг избор, освен да го доведе докрай.
— Мога ли да се изкажа с ваше позволение, господин съдия? — попита той.
— А вие сте…? — изгледа го въпросително съдия Матюс.
Декър избърса потта от лицето си. Усещаше влага под мишниците. Прилоша му леко. Зачуди се за миг дали няма да припадне в съдебната зала. Представи се с леко разтреперан глас:
— Еймъс Декър. Тук съм като представител на Федералното бюро за разследване.
Дженкинс побърза да възрази:
— Не виждам какво общо може да има ФБР със случай, който се намира изцяло под юрисдикцията на щата Тексас.
Декър не откъсваше поглед от съдията.
— ФБР има роля в разследването, господин съдия. Както обвинението вече спомена, именно нашите усилия хвърлиха сянка на съмнение върху показанията на господин Монтгомъри.
— Но… — започна Дженкинс.
Съдията обаче вдигна ръка.
— Струва ми се логично. Нека агент Декър се изкаже.
За пръв път в живота си Декър изведнъж започна да вижда всичко във възможно най-ярките нюанси на синьото, макар никой да не бе умрял в съдебната зала. Затвори очи.
— Агент Декър? — подкани го съдията, докато Дженкинс изсумтя и изгледа подигравателно Декър.
Направи го, Декър. Веднага. Финтирай противника. Вземи му топката. Веднага!
Декър отвори очи и започна с твърд, уверен глас:
— Федералното бюро за разследване е убедено, че случаят е далеч по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Убедени сме също така, че господин Марс е невинен.
— На какви основания? — прекъсна го сприхаво Дженкинс.
— На основания на откритията, които направихме в хода на разследването. Убедени сме, че в случая са замесени сили, които действат на територията на няколко щата, а това поставя случая в компетенцията на ФБР.
— Ще предоставите ли на съда резултатите от вашите открития, агент Декър? — попита Матюс.
— Моят началник, агент Богарт, оглавява специален екип, който работи по случая. Той ме упълномощи да предоставя на съда възможността да се свърже директно с него. Така агент Богарт ще ви запознае с всички подробности по случая.
Джеймисън и Девънпорт се спогледаха с изненада.
— На съда, но не и на прокуратурата? — възмути се Дженкинс.
— Има ли основателна причина тази информация да не може да бъде разгласена на открито съдебно заседание? — попита съдия Матюс.
— Агент Богарт ще ви обясни всичко, ваша чест. Въпросът е много чувствителен, убедени сме, че разкриването на подробности по случая в този момент ще се отрази неблагоприятно върху разследването и ще позволи на виновните да се укрият от отговорност за извършените от тях престъпления.
— Нищо в думите ви не обяснява защо господин Марс не може да остане в ареста до окончателното разрешаване на случая — посочи Дженкинс.
Декър отвърна, преди съдията да се намеси:
— Съжалявам, смятах, че нападението срещу господин Марс в затвора, когато той едва не беше пребит до смърт от надзирателите, ни дава достатъчно основание да се опасяваме за живота му, ако отново се озове в затвора. Не бива да забравяме и факта, че господин Марс е завел многомилионен иск срещу затворническата администрация на щата Тексас, с който настоява за обезщетение за престъпните действия на нейните служители. Предполагам, че това превръща господин Марс в персона нон грата за тези хора, сред които със сигурност има приятели или съучастници на въпросните надзиратели. Тяхната самоличност не е била разкрита от следствието и те продължават да изпълняват служебните си задължения. Фактите ми дават достатъчно основания да смятам, че връщането на господин Марс в затвора крие опасности за него. Нещо повече, то би могло да се окаже равносилно на смъртна присъда.