Съдия Матюс погледна Дженкинс.
— Вярно ли е това?
Прокурорът пребледня под гневния поглед на съдията.
— Ваша чест, това е бил злощастен инцидент и ние сме убедени, че пребиваването в затвора не крие никакви опасности за господин Марс.
— Бих предпочел да заложим на сигурно — намеси се Декър — и да избегнем и най-малката възможност развоят на събитията да опровергае господин Дженкинс. Не виждам с какво ще помогнем на господин Марс, ако се окаже, че той е невинен, но е загинал зад решетките. Може би обвинението е на друго мнение?
Съдията изсумтя при този коментар.
Дженкинс се взираше безмълвно в Декър, който продължи:
— Федералното бюро получи съгласието на щатските власти да поеме под своя опека господин Марс, след като той едва не бе пребит до смърт в затвора, и изразява своята готовност да продължи въпросната опека.
Съдията погледна Декър и попита:
— Това предложение одобрено ли е от ФБР?
— Агент Богарт ще ви предостави нужните уверения и подробности.
Съдията се обърна отново към Дженкинс.
— Отсъждам обвиняемият да бъде предоставен под опеката на агент Декър и ФБР, докато не се появят нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на това решение.
— Но, ваша чест… — започна прокурорът с укор в гласа.
— Аз вземам решението, Франк, така че не започвай! Изобщо не ми хареса начинът, по който подходи към случая, затова трябва да си доволен, че не освободих безусловно обвиняемия. Съдът се оттегля — каза Матюс, стовари чукчето, стана от мястото си и се оттегли в задната стаичка.
Дженкинс погледна към Декър, докато приставите сваляха белезниците на Марс.
— Надявам се, че знаете какво правите — каза той.
Аз също, помисли си Декър. Аз също.
39
Марс седеше на предната седалка и разтриваше китките си, където се бяха впивали белезниците.
— Благодаря — каза той на Декър, който шофираше.
Оливър, Джеймисън и Девънпорт се возеха на задната седалка.
Когато излязоха от съдебната зала, Декър не каза нито дума и подмина журналистите, насочили микрофони и камери към лицето му.
Джеймисън и Девънпорт го засипаха с въпроси, докато прекосяваха паркинга, но той отново остана безмълвен. Сега обаче Джеймисън се пресегна и потупа Декър по рамото.
— Ще ни обясниш ли какво се случи, или ще трябва да прибягна до физическо насилие?
Декър я погледна в огледалото и разбра, че няма лесно да се отърве от нея.
— Помолих агент Богарт за услуга и той ми я направи.
— Значи всичко е наред? Всичко е легитимно? — попита Джеймисън, а Оливър я изгледа притеснено.
— Декър, моля те, не ми казвай, че съм станала неволен съучастник в измама, извършена в съдебната зала — обади се адвокатката.
— Няма никаква измама. Мелвин се намира под наша опека. Всичко, което казах на съдията, е самата истина.
— Но той те взе за агент — посочи Девънпорт.
— Той ме нарече агент, но аз не съм се представял като такъв — възрази Декър.
— Не го поправи обаче — не отстъпваше Девънпорт.
— Не ми е работа да поправям съдията, но това също няма значение. Важното е, че Богарт е федерален агент и той ще потвърди думите ми. — Декър погледна Оливър и попита: — Нали си подала онзи иск?
— Да.
— В такъв случай всичко е наред.
— При мен не всичко е наред — каза Марс, — защото полицаите могат да дойдат и да ме арестуват отново. Чу какво каза съдията. Ако се появят нови факти, ще им позволи да го направят. „Нови обстоятелства“, така се изрази. А и онзи тип Дженкинс беше много ядосан. Обзалагам се, че в момента умува как да ме върне зад решетките.
— Щях да се учудя, ако правеше нещо друго — призна Декър. — Трябва да се погрижим това да не се случи.