— Желаете ли кафе или нещо за закуска? — попита тя Марс.
— Само кафе.
Жената остави препечената филийка и плодовата салата пред Декър.
— Заповядай, драги. Обзалагам се, че съвсем скоро ще смениш целия си гардероб с доста по-малък номер.
Марс изгледа Декър с любопитство, но не каза нищо. Поръча си кафе, а когато сервитьорката се отдалечи, Декър разчупи филийката и забоде вилица в купичката с плодова салата.
— А на теб хрумна ли ти нещо? — попита го Марс.
— Разсъждавах върху доста неща, но в крайна сметка разполагам най-вече с въпроси, чиито отговори не знам.
— Аз пък се сетих едно нещо.
— Какво? — попита нетърпеливо Декър.
Сервитьорката се появи отново, за да донесе кафето на Марс, който я изчака да се отдалечи и каза:
— Единственият личен лекар в града по онова време имаше кабинет на булевард „Скоч“. Ако майка ми е ходила на лекар, би трябвало да е отишла при него. Там имаше и зъболекар.
Декър кимна.
— Добре, ще проверим и двамата още днес.
— Не разбирам как ще ни помогне това.
— Разследването не е точна наука. Проверяваш куп неща, преди картината да започне да се изяснява.
— Говорих с Мери. Направо е бясна от случилото се. Твърдо решена е да осъди щата.
— Тя ти е добра приятелка.
— Когато предишният ми адвокат се отказа да ме представлява, реших, че с мен е свършено. Тогава се появи Мери и пое моя случай. Водихме дълги разговори. Тя не беше просто мой адвокат. Беше, както сам каза, и моя добра приятелка. Не разговаряхме само по правни въпроси. Научих много за нейното семейство, а тя ме разпитваше за моето… не че можех да й разкажа много. Въпреки това проявяваше интерес. Слушаше ме, докато говорех. Знаеше колко обичам мама и татко. Знаеше, че никога не бих могъл да ги убия.
— Сигурен съм в това, Мелвин.
Марс се огледа.
— Знаеш ли, очаквах да заваря Джеймисън с теб.
— Защо?
— Стаята й е до моята. Почуках на вратата й, преди да тръгна насам, за да проверя дали не е гладна. Никой не ми отговори.
— А чу ли някакъв шум от присъствието й вътре?
— Не, нищо. Защо?
— Къде може да бъде толкова рано сутринта? — попита Декър, остави няколко банкноти на масата и се надигна от мястото си.
Марс го последва.
— Смяташ, че нещо не е наред? — попита той.
— Сега ще разберем.
Излязоха навън и се отправиха към стаята на Джеймисън. Декър почука силно на вратата.
— Алекс? Алекс, там ли си?
Когато Декър извади пистолета си, Марс отстъпи крачка назад.
— Искаш ли аз да почукам? — попита той.
— Какви ги вършите вие двамата?
Те се обърнаха и видяха Джеймисън да върви към тях.
— Къде беше, по дяволите? — попита с облекчение Декър и прибра пистолета.
— Не открих шампоан в стаята. Отидох на рецепцията, но се забавих, защото там нямаше никой. После отидох до магазина и си взех минерална вода. Всичко наред ли е?
— Вече да — отвърна Марс. — Притеснихме се за теб.
— Добре, оценявам…
Не успя да довърши изречението си, защото видя към тях да тича някаква жена. Беше към шейсетте, облечена в униформа на камериерка. И беше останала без дъх.
— Мисля, че нещо не е наред — каза тя.
— Какво имате предвид? — попита Декър.
— Моля, побързайте! — настоя жената, след което се обърна и хукна обратно.
Тримата я последваха. Завиха зад ъгъла и достигнаха далечния край на мотела, който бе с формата на подкова. Камериерката посочи една полуотворена врата.
— Това е стаята на Девънпорт — каза Джеймисън.
Декър отново извади пистолета, пристъпи към вратата и я побутна леко.
Надникна вътре и видя безпорядъка в стаята.
Бързо я претърсиха.
Девънпорт бе изчезнала.
И това изчезване не бе доброволно.
41
— Богарт и Милиган пътуват насам — обяви Декър.
Той се намираше в стаята си заедно с Марс и Джеймисън. Току-що бе приключил разговора по телефона с двамата федерални агенти. Местната полиция вече бе започнала разследване във връзка с изчезването на Девънпорт, но следователите си бяха тръгнали, без да открият нищо полезно. Беше очевидно, че Девънпорт е оказала съпротива, но никой не бе чул нищо, защото нейното крило на мотела бе почти празно по това време на годината.
— ФБР ще работи по случая? — попита вяло Джеймисън, докато разтриваше уморено очи.
— Изглежда, че приемат отвличането й твърде лично, като престъпление, насочено пряко срещу Бюрото, макар, формално погледнато, в момента тя да не работи за тях.