Джеймисън щракна с пръсти и каза:
— В този ранен час тя не би отворила на човек, когото не познава. Затова няма следи от взлом.
— Именно — отвърна Декър.
— По дяволите, разбра всичко това благодарение на абсолютната си памет, нали? — възкликна възхитено Марс.
— Не, разбрах го, защото двайсет години съм работил като полицай и знам какво да търся.
Марс погледна Джеймисън.
— И тебе си те бива.
— Уча се от Еймъс — усмихна се тя.
— Не — възрази Декър. — Сама се справяш отлично, Алекс. Понякога виждаше повече неща от мен.
— Но, Декър — отбеляза Джеймисън, — Девънпорт не познаваше никого в този град.
— Очевидно не е така. Познавала е някого. И нещо повече, имала му е доверие.
— И така, връщаме се на въпроса защо са я отвлекли — каза Марс.
Джеймисън се облегна на стената и отвърна:
— Смяташ ли, че ще се опитат да разберат докъде сме стигнали, като…
Декър я погледна и довърши вместо нея:
— Като я пребият? Като я измъчват?
Джеймисън пребледня и кимна.
— Мисля, че е по-вероятно да я използват като разменна монета — заяви Декър.
Марс го погледна объркан.
— Разменна монета? За какво?
— За теб.
42
— Изобщо не трябваше да заминавам.
Богарт седеше от другата страна на масата и се взираше в Декър. Двамата се намираха в един кабинет в малка сграда, която ФБР бе превърнало в импровизиран команден център.
Богарт и Милиган бяха пристигнали с половин дузина други агенти. Те бяха настанени в друга част на сградата, където работеха с надеждата да открият Лиза Девънпорт.
— Ти нямаше избор — отвърна Декър.
— Човек винаги има избор — възрази Богарт, който изглеждаше съсипан. Вратовръзката му бе разхлабена, ризата — измачкана, а косата — разрошена.
— В такъв случай нямаше реалистичен избор — каза Декър. — Дори да беше останал, едва ли щеше да предотвратиш случилото се.
— Не можем да открием никого в този град, когото Девънпорт да е познавала достатъчно добре, че да му отвори вратата в този час. Някакви идеи по въпроса?
— Възможно е да е познавала някого, за когото не подозираме.
— Ако възнамеряват да я използват като коз в преговорите, би трябвало да се свържат с нас.
Декър кимна.
— Проблемът ще бъде размяната. Тя винаги е проблем при подобни сценарии.
— Смяташ ли, че ще си я върнем жива? — попита Богарт.
— Видяла е кой я е отвлякъл. Познавала го е.
Богарт въздъхна и се облегна на стола си.
— А те не биха допуснали да разберем кой стои зад отвличането.
— Шансовете да я оставят жива са минимални.
— Кой според теб стои зад всичко това?
— Не е само един човек — каза Декър.
— Какво точно означава това?
— Мотивацията и действията могат да ни разкрият много. В случая има противоречие между мотивация и действия. Това означава, че най-вероятно си имаме работа с повече от един играч.
— Нещо се е променило — каза Богарт. — Марс е лежал в затвора цели двайсет години и нищо не се е случило.
— Промяната е свързана с насрочването на екзекуцията му. Никога преди не е бил толкова близо до смъртта. Това е бил катализаторът, който е провокирал действията им.
— И са платили на Монтгомъри?
— Да.
— Коя от двете групи?
— Нямам представа. Не мога да изключа нито една от тях.
— Целта им е това, което според тях знае Мелвин. Съдържанието на сейфа, което баща му е взел със себе си.
— То е ключът към всичко. Баща му го е взел и го е скрил някъде. И те мислят, че синът знае къде.
— За какво противоречие между мотиви и действия спомена? — попита Богарт.
— Групата, която търси информацията, спокойно би могла да остави Мелвин да бъде екзекутиран. Въпросната информация е останала тайна в продължение на двайсет години. Спокойно биха могли да предположат, че е изгубена. Изваждането на Мелвин от затвора им дава възможност да се доберат до нея, стига той да знае къде да я търси. Какво им остава в такъв случай? Да го проследят и да я вземат? — Декър поклати глава. — Рискът е прекалено голям. Толкова голям, че не биха го направили. Биха оставили нещата такива, каквито са.
— Кой тогава е извадил Мелвин от затвора?
— Другата група.
— Но защо?
— Точно тук се крие противоречието, Рос. И аз все още не съм го разрешил.
Богарт прокара пръсти през косата си.
— Ще го разрешим, Еймъс. На всяка цена. Нямаме право да се провалим.
Декър го погледна и каза:
— Благодаря ти, че потвърди думите ми пред съда.