— Как бихте описали характера му? — попита Джеймисън.
Жената присви устни.
— Никога не изглеждаше… щастлив. Искам да кажа, че имаше невероятна жена, а синът му стана най-добрият футболист, който нашият град е виждал, ако не и целият щат. Знам какво се случи по-късно, но той винаги, още откакто пристигнаха, ходеше кисел, намръщен…
— Подозирахте ли, че имат семейни проблеми? — попита Джеймисън.
— Скъпа, всички семейства си имат проблеми, просто някои ги прикриват по-добре от други. Трябва обаче да ти кажа, че никога не съм виждала мъж, който да е толкова влюбен в жена си, колкото Рой в Лусинда. Винаги беше много мил и нежен с нея. А когато беше бременна, не й позволяваше да върши и най-леката работа. Срещах ги от време на време из града. Рой винаги придържаше вратата на колата, за да се качи тя. Държеше я за ръка, докато се разхождаха. Всъщност, когато я погледнеше, изглеждаше щастлив — въздъхна медицинската сестра. — Ако моят мъж ме погледне така, ще остана толкова смаяна, че нищо чудно да получа удар.
— Кога й е била поставена диагнозата тумор в мозъка? — попита Декър.
Сестрата подскочи на стола си.
— Моля?
— Имала е мозъчен тумор. Кога е била поставена диагнозата?
— Нямаше никакъв тумор.
— Аутопсията е показала глиобластом четвърта степен. Неподлежащ на операция. Оставали са й няколко месеца живот, когато е била убита.
Жената зяпаше смаяно Декър, сякаш той говореше на друг език.
— Със сигурност мога да ви кажа, че такава диагноза не е поставяна тук — заяви тя, след като се съвзе от изненадата. — Глиобластом? Сигурен ли сте?
— Това е заключението на патоанатома. Едва ли би сгрешил с подобна диагноза.
— Вероятно не — призна объркана жената. — Никога не бих предположила. Изглеждаше толкова здрава и жизнена. А и във вестниците не пишеше, че е имала тумор в мозъка.
— Вероятно защото полицията е знаела, че той няма нищо общо със смъртта й. Следователите не са имали основания да разгласяват подобна лична информация, свързана със здравословното й състояние. А и не мисля, че в случая става въпрос за убийство и последвало самоубийство. Човек не може да се подпали, след като се самоубие.
Оставиха медицинската сестра потънала в размисли относно новината, която бе научила току-що. Тръгнаха по коридора, където Декър бе видял на една от вратите табелка, която бе привлякла вниманието му. Запъти се право към нея и принуди Джеймисън да го последва, макар и неохотно.
Той отвори вратата и влезе в приемната. Джеймисън застана до него. Декър показа служебната си карта и заяви:
— Трябва да разговарям с някого за един ваш пациент отпреди двайсет години.
Жената го погледна с отворена уста, но бързо се окопити и взе телефона.
— Една секунда.
Минута по-късно се появи трийсетинагодишен мъж в бяла престилка. Беше с латексови ръкавици и държеше в ръка стоматологичен инструмент от неръждаема стомана.
— След малко приключвам с пациента. Можете да ме изчакате в кабинета ми.
Жената от рецепцията поведе Декър и Джеймисън по коридора и ги покани във въпросния кабинет. Настаниха се с лице към бюрото.
Джеймисън потрепери.
— Проблем ли има? — попита я Декър.
— Мразя зъболекарите. Навремето имах повече кариеси, отколкото зъби.
— Спокойно, дошли сме за информация, а не да ни правят пломби.
— Така ли? Обзалагам се, че щом види зъбите ми, докторът ще включи машинката.
Две минути по-късно стоматологът влезе в кабинета. Бе свалил бялата престилка и ръкавиците и беше по риза и вратовръзка. Джеймисън се размърда неловко на стола, когато той мина покрай нея и седна зад бюрото.
— Аз съм Луис Фишър. Какво мога да направя за ФБР?
Декър обясни причината да дойдат тук и добави:
— По възрастта ви съдя, че не сте лекували семейство Марс.
— Да, тогава бях дете. По онова време кабинетът беше на дядо ми. Поех пациентите му едва след като той се пенсионира.
— Пазите ли амбулаторните картони на семейство Марс?
— Не. Не и след двайсет години. Както и заради факта, че отдавна са мъртви. Чух, че Мелвин е излязъл от затвора — добави той.
— Да. Познавахте ли го?
— Не, но сме учили в една гимназия. Вярно, по различно време, но всички знаеха кой е Мелвин. Много се шокирах, когато го арестуваха за убийствата.
— Самоличността на родителите му е била установена благодарение на зъбните им снимки, нали?
— Предполагам. Доколкото знам, не е било останало много от телата…