— Появиха се по-късно.
— Какво нещастие, че не можеш да се довериш на возилото си, а трябва да разчиташ на собственото си шофьорско майсторство. Твоята кола нямаше да пропусне последния изстрел.
— Възможно е. — каза Мърдок, навлизайки в поредния завой.
Изведнъж между тях избухнаха още две гранати и камъни обсипаха Ангела. И двете десни стъкла се напукаха. Той се дръпна встрани, защото не виждаше нищо от заслепяването и от напуканата въздухоподобна материя.
Вече с двете ръце на волана, той опита да овладее колата, натискайки силно спирачки. Мина през завесата от прах и скални отломки, забави, зави и пред погледа му се появи Джени, устремила се пълна скорост към пътеката, извеждаща от каньона.
Настъпи отново газта и я последва. Тя премина прохода и изчезна преди да успее да вземе оръжието.
— Превключи на автоматично и ще можеш да стреляш. — каза Ангела.
— Не мога — отвърна Мърдок, подкарвайки с пълна газ през прохода. — По всяко време може пак да те обезвреди и тогава тежко и двамата.
— Това единствената причина ли е?
— Да. Не ми се рискува.
Когато навлезе в прохода, червената кола не се виждаше.
— Е? — каза, — Какво отчитат сензорите ти?
— Влязла е в пещерата отляво. Има топлинна диря.
Мърдок забави ход и се отправи в тази посока.
— Трябва да е там, където се е крила като дойдохме. — каза, — Може да е някаква клопка.
— Може би трябва да повикаш другите, да покрият изхода и да чакат.
— Не!
Мърдок изви волана и насочи фаровете към страничните разклонения на прохода. Не я виждаше, но разклонения имаше. Той навлезе бавно. Дясната му ръка отново бе на пистолета.
Мина покрай страничните пещери, всяка от които достатъчно голяма, за да влезе кола, но всичките бяха празни.
Пое по завой, извеждащ надясно. Преди да беше изминал разстояние колкото дължина на кола, откъм лявата му страна изригна картечен обстрел, който отново го накара да скочи върху спирачките и да насочи оръжието. Но преди да успее да се прицели, чу рев на двигател и червена светкавица пресече пътя му и изчезна в друга пещера. Отново настъпи газта и я последва.
Джени не се виждаше, но се чуваше някъде отпред. Пътят се разшири. Накрая се раздвояваше при едно масивно скално струпване, като единият ръкав продължаваше през него, а другият рязко свиваше наляво. Той намали, за да има време да прецени възможностите.
— Накъде отива топлинната следа?
— И на двете страни. Не проумявам.
В този момент червената кола изникна отляво, а оръдията й бълваха огън. Ангела се разтресе ударен. Мърдок натисна спусъка на лазера, но тя се плъзна покрай него, зави и ускори към десния път.
— Обиколила го е преди да пристигнем, за да обърка сензорите ти и за да ни забави.
— Успяла е, — добави, продължавайки напред, — Прекалено е умна, по дяволите.
— Все още може да се върне.
Мърдок не отговори.
Още два пъти Джени ги причака, изстрелвайки къси картечни откоси, и изплъзвайки се от изгарящия лъч, след което изчезваше. Докато се движеха, започна да се чува неравномерно чукане изпод предния капак, а на таблото светна индикатор за прегряване.
— Нищо сериозно, — заяви Ангела, — мога да го контролирам.
— Ако нещо се промени, кажи ми.
— Да.
Последваха топлинната следа и тръгнаха уверено наляво, спуснаха се бързо към разширяващия се пясъчен склон, минавайки покрай крепости, минарета и катедрали от камък, потъмнели или избледнели, набраздени и покрити с петънца от слюда, подобно първи капки дъжд от лятна буря. Стигнаха дъното, свърнаха встрани от пътя и спряха рязко.
Той бързо освети околността с фаровете, рисувайки гротескни сенки, мятащи се около тях в кръг като марионетки.
— Това е свлачище. Виж колко пясък се е свлякъл. Но Джени не я виждам.
Мърдок включи на скорост и возилото подскочи, но не помръдна.
— Дай ми управлението. — каза Ангела — имам програма за това.
Мърдок врътна превключвателя. Веднага последваха серия тласъци и това продължи цяла минута. След което алармата за прегряване отново замига.
— Дотук с програмата. Струва ми се, че ще трябва да изляза да те бутам. — каза Мърдок.
— Не. Повикай помощ. Стой на линия. Ако се върне, можем да я държим на прицел с оръдието.
— Мога да се прибера вътре много бързо. Трябва да се движим.
Докато посягаше към дръжката на вратата, чу изщракване.
— Освободи я, — каза — Само ще те изключа, ще изляза и ще те включа отвън. Губим време.
— Мисля, че правиш грешка.
— Тогава да побързаме и грешката ще бъде кратка.
— Добре. Остави вратата отворена. — Последва второ изщракване. — Ще усетя натиска, когато започнеш да буташ. Вероятно ще те засипя с доста пясък.