Еврейският дух на Арни Гросман не се сдържа:
— Това означава, че Исус всъщност уважавал закона.
— „Ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“, казва самият Исус в глава 5, стих 18. Но Павел не познавал лично Исус и тъй като бил по-образован от учениците му, решил да промени богословските параметри, за да ги съвмести с възраженията на езичниците. Спасението, решил той, вече не се постига със спазване на закона и принасяне на жертва в Храма. В Послание до Галатяните, 2:16, Павел казва: „човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа“. Това послание е още по-ясно изразено в 5:4: „Вие, които искате да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта“. Тоест противно на това, което защитава Исус, еврейският закон вече нямало да спаси никого. Сега било достатъчно да повярват в смъртта на Исус като изкупителна жертва и в неговото възкресение като „начатък“ или начало на завръщането към живот на всички мъртви в деня на Страшния съд. Как според вас реагирали езичниците при тези нови условия?
— Зарадвали са се, разбира се! — възкликна през смях главният инспектор на израелската полиция. — Вече не трябвало да се обрязват и можели да ядат свинско месо на воля.
— Очевидно. Така че голяма част от тях възприели посланието. Последователите на Исус, всички евреи, се противопоставили. До какво щяло да доведе неспазването на законите? Павел отишъл до Йерусалим, за да разговаря с тях, и им казал, че това бил правилният път. Евреите не повярвали на посланието, но езичниците — да. Следователно трябвало да заложат на покръстване на езичниците. Макар и с известно упорство, учениците накрая приели идеята. Но Симон Петър, както Павел признал, продължил да избягва да се храни с езичниците — доказателство, че идеята не му допадала много. Други назореи също настояли, че Исус не бил проповядвал подобни неща и че законите трябвало да се спазват. Сред назореите се формирали различни групи — едни били проеврейски настроени, други включвали езичници. Когато първите три евангелия — от Марко, Матея и Лука — били написани, този дебат бил в разгара си и прехвърлил границите на Юдея. Затова евангелистите се стараели да разказват епизоди от живота на Исус, в които той отрича съботата и законите за чистота на храната: те всъщност не разказвали онова, което Исус бил направил, а се позовавали на неговия авторитет, за да разрешат проблемите на новото време.
Валентина вдигна ръка.
— Не съм съгласна! — извика тя. — Важно е първо да изясним нещо. Апостолите може и да са имали резерви по отношение на езичниците, разбирам го. Но не и Исус! Въпреки приказките ви, че не бил християнин, истината е, че Исус бил отворен към света и не дискриминирал никого! Конкретно тук Павел е имал право.
Историкът я изгледа настоятелно и докосна устните си с показалец.
— Четете по устните ми — помоли той. — Исус е бил евреин до мозъка на костите си! — Томаш посочи към прозореца. — Виждате ли онези ултраортодоксални евреи, които се разхождат по улиците на Йерусалим с дълги бради и черпи дрехи? Ако беше жив, Исус щеше да е един от тях. Щеше да бъде един ултраортодоксален евреин, който пледира за спазване на закона дори по-ревностно от останалите евреи. В Евангелие от Матея, 5:20, Исус казва: „Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно“. Той е бил ревностен юдеин! А юдеите смятали езичниците за нечисти. Затова Исус въобще не се занимавал с тях! Всъщност ги дискриминирал.
Италианката широко отвори очи ужасена.
— Mamma mia! Как може да твърдите подобно нещо! Исус дискриминирал езичниците? Какъв ужас! Той никога не би постъпил така!
Томаш отново насочи вниманието си към Библията.
— Ако внимателно прочетете Новия завет, ще забележите, че Исус почти не общувал с езичници. По молба на неколцина евреи той се срещнал с един римски центурион и стигнал дотам, че се почувствал длъжен да обясни на тълпата защо го е направил. — Разлисти книгата. — Исус дори заповядал на апостолите да избягват езичниците, когато разгласяват благата вест. В Евангелие от Матей, 10:5-7, Исус казва: „По път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно“. Тоест, като всеки благочестив евреин, Исус гледал да намали контактите с езичници до минимум. — Отгърна на следващата страница. — Една жена езичница отишла при Исус и го помолила да пречисти дъщеря й, в която се вселил демон. Знаете ли каква била първата реакция на Исус? В Евангелие от Матей, 15:23, се казва: „Но Той не й отвърна ни дума“. Тогава апостолите се застъпили за нея. И знаете ли как реагирал Исус? Според Матей, 15:24, Исус казва: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев“. Нима е могъл да го каже по-ясно? Той й обръща внимание чак след третата молба! — Отгърна още петдесетина страници. — Самият Павел — апостол за езичниците — в Послание до Римляните, 15:8, пише: „Иисус Христос стана служител на обрязването…“, като с тези думи признава, че Исус проповядвал само на евреи. — Той обърна Библията към събеседничката си. — Неговото послание не било към цялото човечество; то било насочено само към евреите. Дори когато Марко цитира думите на Исус в Йерусалим „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“ — едно привидно универсално послание, изказано в 11:17 от Исус, който просто цитира „онова, което с писано“ като препратка към Книга на пророк Исаия, 56:7, където се използва точно изразът „молитвен дом за всички народи“.