— Искате да кажете, че текстовете били нагодени към реалността.
— Точно чака. И в същото време, докато ставало все по-малко апокалиптично, посланието на назореите постепенно обожествило Исус. Докато първото канонично евангелие, това от Марко, представя Исус като човек от плът и кръв, който понякога даже се ядосва, четвъртото евангелие, това от Йоан, вече говори за него като за бог. „И Словото стана плът, и живя между нас“, пише Йоан в 1:14. Не по-малко важно е, че сектата на назореите се отделила от юдеите и формирала различна религия — християнството.
— Тоест християнството се заражда като отрицание на юдаизма?
— Именно. За християните нещата стояли така: щом евреите отричат Исус, значи бог отрича евреите. Това означава, че в очите на християните евреите вече не били богоизбраният народ. Интересно е да отбележим, че по време на писането на евангелията вината на евреите за смъртта на Исус расте, докато в същото време римлянинът Пилат Понтийски се освобождава от отговорност. В първото евангелие — Евангелие от Марко, Пилат не провъзгласява Исус за невинен. В следващите две евангелия нещата започват да се променят. В Евангелие от Матея, 27:24, Пилат казва: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник“. В Евангелие от Лука той три пъти обявява Исус за невинен. В последното Евангелие от Йоан отново виждаме Пилат да заявява трикратно неговата невинност и да го предава за екзекуция не на легионерите, а на евреите. В Евангелие от Лука, 8:44, на Исус се приписват следните думи за евреите: „Ваш баща е дяволът“. Късането с юдаизма вече е факт. Юдеохристияните разобличили останалите християни като еретици, но това тяхно действие имало обратен ефект. Християните езичници взели надмощие и потиснали християните евреи. Ебионитите — една секта, според която Исус бил евреин от плът и кръв, били обявени за еретици и накарани да замълчат, а евреите се превърнали в обект на омраза от християните. Християнски автори от II век, като Мартирий, написали, че обрязването е знак за това кои трябва да бъдат преследвани. Когато през IV век Константин приел християнството, християните най-накрая се сдобили с властта, от която се нуждаели, за да накажат евреите. Останалото с история.
Арни Гросман кръстоса ръце.
— Така стигнахме до погромите и Холокоста — отбеляза той. — Но, доколкото разбрах от вашите думи, християнската религия не е религията на Исус.
Томаш посочи бележката между пръстите на израелския полицай.
— Тъкмо това в последна сметка убиецът е искал да ни каже с всички оставени от него загадки — заключи той. — Исус Христос не е бил християнин.
В болничната стая настъпи неловка тишина. Португалецът прибра Библията в шкафчето до леглото и се облегна на дебелата възглавница.
— Дотук добре — отбеляза Валентина с кисело изражение, като очевидно мислеше точно обратното на онова, което току-що бе казала, — но какво ще правим сега? Накъде ще поеме нашето разследване?
Главният инспектор на израелската полиция се взря в нея.
— Кажете ми нещо, скъпа колежке. Как убиецът от сикариите е открил местонахождението ви тук, в Йерусалим?
Италианката сви рамене.
— Нямам ни най-малка представа.
— Кой знаеше, че сте в града?
— Вие, разбира се. — Тя отвори очи широко, сякаш току-що бе получила просветление.
— И… и… фондация „Аркан“!
Гросман се усмихна.
— Не е ли странно? Часове след вашето посещение във фондацията и разгорещен спор с президента й някакъв убиец прониква в стаята на професор Нороня. Интересно съвпадение, не мислите ли?
Валентина беше вперила поглед в израелския си колега като хипнотизирана.
— Господи! Как не се сетих! — възкликна тя самообвинително. — Това е повече от съвпадение, това е сериозна улика!
Израелецът извади ръка от джоба на якето си.
— Може би — съгласи се той. — Но още по-сериозна улика представляват тези документи, които получих преди малко и за които още не съм ви казал.