Арни Гросман погледна часовника си.
— Слушайте, какво общо има това с нашата работа? — попита той, готов да избухне. — Водим криминално разследване и тази история за археолози изобщо не ни интересува! Защо не ни кажете веднага, без заобикалки, онова, което искаме да знаем?
— Казвам ви онова, което искате да знаете! — отвърна язвително Аркан. — Но за да го разберете, трябва да се запознаете с някои детайли. Без тях останалото губи смисъл.
Главният инспектор на израелската полиция направи широк жест, обхващащ всичко наоколо.
— Първо ни казахте, че това е Светая светих — извика той. — Дори изрекохте богохулството на богохулствата, че бог физически присъства в тази зала! А сега ни залъгвате с разни истории за саркофази и не знам още какво!
— Успокойте се — каза Валентина, като сложи ръка на рамото му, за да го възпре. — Нека да чуем всичко до края и после ще решим какво да правим. Ако това е само отбиване на номера, можем просто да приложим съдебната заповед.
Убеден от аргументите на италианската си колежка, Арни Гросман си пое дълбоко дъх — от ноздрите му едва не излезе дим — и се овладя.
— Продължавайте.
Арпад Аркан ни най-малко не се притесни, което заинтригува Томаш. Или беше напълно сигурен, че наистина ще направи огромно разкритие, или пазеше някакъв коз, с който да се измъкне в последния момент.
— След като пристигнали в склада на Департамента за старинни предмети на Израел, деветте саркофага били претеглени, снимани и каталогизирани под номер IAA 80/500-509 — каза президентът на фондацията, продължавайки разказа с невъзмутим тон. — IAA е абревиатурата на името на институцията на английски език — Israel Antiquities Authority, 80 е годината на откритието — 1980-а, а 500–509 е входящият номер на саркофага в списъка на намерените през същата година артефакти.
— Това са технически подробности — прекъсна го Томаш. — Защо тези саркофази били толкова специални?
— Ще ви отговоря с въпрос — отвърна Аркан. — Имате ли представа дали е нещо обичайно да се поставят имена върху юдейските костници?
Историкът поклати глава.
— Доколкото знам, само около 20% от костниците, открити в Йерусалим, имат надписи.
Домакинът потвърди.
— Така е. Само че в случая с Талпиот върху плочите на шест от деветте саркофага били гравирани имена. Това вече ги правело редки. По онова, което ги превърнало в наистина уникално откритие, били самите имена. — Отново замълча и се обърна към историка. — Можете ли да предположите кои са били те?
Томаш сви рамене.
— Не.
— Саркофаг IAA 80/500 бил най-голям, украсен с малки рози и розови листенца и покрит със суха пръст. Археолозите почистили пръстта и забелязали надпис на гръцки, който гласял Mariamn-u eta Mara. Саркофаг 80/501 отново бил гравиран с малки рози и надпис на иврит Yehuda bar Yehoshua. Върху номер 80/502 също имало надпис на иврит с името Matya. На номер 80/504 пишело Yuse, а 80/505 носел името Marya, отново на иврит.
— Казахте, че шест от саркофазите имали надписи — отбеляза Томаш, внимателен към детайлите, — но споменахте само пет.
Аркан се усмихна.
— Вече забелязах, че сте много наблюдателен — сподели той. — Истината е, че пропуснах номер 80/503 нарочно. Този саркофаг не бил гравиран на гръцки, нито на иврит. Надписът бил на староарамейски. Буквите били заличени от дебел слой патина, не знам дали знаете какво е.
— Това е меден карбонат — обясни историкът. — Процес на минерализация, който е често срещан при работата на археолозите.
Домакинът наклони глава настрани.
— Не ми казвайте, че все още не сте разгадали името, гравирано върху шестия саркофаг от Талпиот…
С притворени очи Томаш свързваше новите сведения с информацията в паметта си.
Внезапно се ококори, потресен от откритието.
— Почакайте! — възкликна развълнувано той. — Сега си спомних къде съм чувал за Талпиот! Това не е ли мястото, където е открита костница с името на… на…
Президентът на фондацията скръсти ръце на гърдите си и впери очи в Томаш, знаейки, че той е единственият сред събеседниците в залата, който би разбрал истинското значение на изписаното върху саркофаг IAA 80/503 име.
— Yehoshua bar Yehosef.
Португалският учен зяпна ужасен.