Сикариус сложи ръка на сърцето си в знак на дълбока благодарност.
— Много благодаря!
Охранителят го изпрати до изхода и се сбогува. Известно време наблюдава как се отдалечава и се върна на поста си до блиндираната врата, която водете към Кодеш ха Кодешим.
Онова, което нямаше как да знае, бе, че „електротехникът“ не си беше тръгнал.
Вместо това той се беше върнал и в този миг стоеше облегнат на вратата към фоайето.
Сикариус се готвеше да атакува.
LXIV
Тримата посетители смаяно зяпаха Арпад Аркан, сякаш не вярваха на ушите си. Домакинът им отвръщаше с усмивка, доволен от ефекта на разкритието, което току-що беше направил.
— Нашите археолози са намерили гробницата на Исус? — попита Арни Гросман. Разтърси глава, сякаш искаше да се събуди. — За Исус Христос ли говорим?
Аркан продължаваше да се усмихва широко.
— Познавате ли друг Исус, син на Йосиф?
Израелският полицай размени поглед с италианската си колежка, молейки я за помощ.
— Извинете, но не знам дали съм разбрала правилно — каза Валентина, също смутена от онова, което бе чула. — Ако този саркофаг е на Исус, на нашия Исус, не трябва ли да пише Исус Христос?
Домакинът на свой ред хвърли поглед на Томаш, сякаш му прехвърляше отговора.
— Навремето хората не са имали фамилни имена — обясни историкът. — Разполагали с едно собствено име и били разпознавани по името на баща си, родното си място или професията, която упражнявали. Например, Йоан, син на Петър. Или Йоан Шивача. Исус бил назоваван с името на мястото, от което произхождал — Исус от Назарет, и с името на баща си — Исус, син на Йосиф. В този контекст Христос не е фамилно име. Баща му не се е казвал Йосиф Христос, нито пък майка му Мария Христос. Христос е един вид титла. Думата Месия на иврит и на староарамейски е mashia, а на гръцки — christos. Тъй като сектата на назореите бързо се разпространила сред езичниците благодарение на Павел и по-голямата част от тях говорели гръцки, започнали да го наричат Исус Месията, име, което Павел променя на Исус Христос. Но самият Исус никога през живота си не е чувал думата Христос.
— Тоест — обобщи Валентина — би било странно, ако името Исус Христос се появи върху юдейска костница.
— Точно така.
— Наистина ли вярвате, че този саркофаг е на нашия Исус Христос?
Томаш се замисли над въпроса за миг. Инспекторката от Криминалната полиция го беше помолила за професионалното му мнение и затова трябваше да бъде предпазлив.
— Това е друг въпрос — каза той. — Необходимо е да проуча по-добре тази тема, за да мога да ви дам конкретен отговор.
Забележката на историка предизвика светкавична реакция у президента на фондацията.
— Какво говорите? — обиди се Аркан, повишавайки глас. — Как може да се съмнявате в това, което ви казах? Нима мислите, че лъжа? Смятате, че мамя хората?
Преди няколко дни в централата на фондацията в Йерусалим Томаш беше придобил впечатления от непостоянния темперамент на домакина по време на спора му с Валентина. Последното, което искаше сега, е да се забърква в емоционална дискусия с подобни децибели.
— Не смятам, че искате да измамите, когото и да било — побърза да изясни той, опитвайки се да укроти Аркан. — Но може да сте се заблудили.
Само че президентът на фондацията вече беше зачервил лице, яростта се надигаше в тялото му като локомотив, който набира скорост, а предположението на историка само още повече разпали гнева му.
— Как се осмелявате? — възрази той, като неволно хвърляше пръски слюнка срещу събеседниците си. — Нима ме смятате за дилетант, който си играе? Нима мислите, че не се занимавам с истинска наука? Може би смятате, че съм просто аматьор? Аз?
Томаш разбра твърде късно, че укротяването всъщност не беше правилното решение.
Но също и спорът, както се беше убедил преди няколко дни, когато Аркан и Валентина се скараха в Йерусалим. Може би балансът между двете беше най-правилният подход, за да се справи с развълнувания си събеседник.
— Мисля, че се нуждая от доказателства — каза той с неутрален тон, сякаш разговаряше с приятел. — Подобно разкритие е толкова грандиозно, че изисква щателна проверка, не мислите ли?