— Доказателства? Искате доказателства?
— Да, добре би било.
Домакинът се поколеба и се успокои толкова бързо, колкото се беше ядосал.
— Какво точно искате да знаете?
Тонът на разговора изненадващо отново стана нормален. Томаш не смяташе да опровергава домакина. Това просто му се струваше правилният тон, за да продължи разговора, най-малкото защото имаше куп въпроси за изясняване.
— Всичко — отвърна историкът. — За начало мисля, че е важно да разбера как може да сте толкова сигурен, че находката от Талпиот наистина е свързана с Исус от Назарет.
Аркан се взря замислено в него, сякаш го вълнуваха по-важни неща от въпроса, който събеседникът му беше задал.
— Да направим така — каза накрая, — ще ви задавам помощни въпроси, а вие сам със знанията си в областта ще достигнете до верните заключения. Как ви се струва?
Това предложение изненада португалеца. Прецени идеята и не видя причина да не участва в играта.
— Добре — съгласи се той. — Давайте първия.
Домакинът остана замислен, като пресмяташе кой би бил най-подходящият въпрос за начало. Състави стратегия, обмисли я и вдигна показалец.
— Тогава ето — каза той. — Въпреки надписите, върху костниците няма дати. При това положение как можем да разберем дали са от епохата на Исус?
— Това е лесно — отвърна Томаш. — Еврейският закон гласи, че мъртвите трябва да бъдат погребани преди залез-слънце. Около 430 г. пр.Хр. в Йерусалим разположението на телата в подземие, пещера или дупка, издълбана в скала, започнало да се смята за равносилно на полагане в гроб. Но практиката на погребения в костници започнала да се прилага малко преди раждането на Исус и замряла около 70 година, когато римляните разрушили града и Втория храм. В такъв случай всяка костница, открита в Йерусалим, задължително е строена малко преди, по време или малко след годините, когато е живял Исус. В този кратък отрязък от време започнали да увиват телата в ленени или вълнени савани и да ги полагат в пещери.
Аркан кимна, доволен от отговора.
— Но колко евреи използвали костницата като погребална практика? — попита той, като отлично знаеше отговора. — Всички ли?
— О, не. Само малка част от тях. Мнозинството евреи продължавали да погребват мъртвите в земята, както изисквал законът. — Историкът започна да свързва факти, които бе свикнал да вижда в друга перспектива. — Знаете ли, използването на костници е било практика преди всичко на апокалиптично настроените евреи, които смятали, че светът всеки момент ще свърши. Те вярвали, че бог скоро ще слезе на земята, за да установи царството си, и когато това се случи, всички ще възкръснат за деня на Страшния съд. Полагайки мъртвите в костници, апокалиптично настроените евреи мислели, че по този начин улесняват процеса на възкресение. Освен това е интересно, че гробниците били разположени близо до хълма Мория — там, където се намирал Храмът. Те смятали, че бог ще царува именно от Храма, поради което полагали мъртвите там, за да бъдат по-близо до мястото, където щяло да се случи всичко.
— Може ли да се каже, че Исус и неговите последователи са били апокалиптично настроени евреи?
Въпросът беше напълно уместен.
— Разбира се — призна Томаш, знаейки добре накъде смята да го поведе домакинът. — Много е вероятно и те да са прибегнели до този тип погребение. — Той се поколеба. — Дори има сериозни индикации, че са го направили тъкмо с тялото на Исус. — Португалецът се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. — Тук има ли Библия?
Президентът на фондацията отвори едно чекмедже и извади дебела книга, която постави на масата.
— Драги, намираме се в Светая светих — пошегува се той. — Разбира се, че тук винаги държим Библия.
Историкът разлисти книгата.
— Забележете какво се казва в Евангелие от Марко, 15:43, за погребението на Исус: „… дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово“. — Томаш вдигна глава. — Тоест посочвайки, че Йосиф „очаква Царството Божие“, Марко ни казва, че той също е бил апокалиптично настроен евреин. Естествено, Йосиф Ариматейски решил да погребе Исус по начина, възприет от „апокалиптичните“ евреи — акт, за който се разказва в Евангелие от Марко, 15:46. — Започна да чете отново: — „… като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни“. — Почука с пръст върху текста. — Тук Марко описва първично погребение. Исус не бил погребан, а положен в помещение, издълбано в скалата. Това се правело само когато се планира по-късно костите да бъдат извадени и отнесени в истинския им дом — костницата, където щели да останат до възкръсването на човека в деня на Страшния съд.