— Паролата.
— Вече ви казах, че не я знам! — изкрещя мъжът. — Аз съм само охранител!
С рязко движение Сикариус хвана жертвата си и я вдигна, принуждавайки я да седне.
Дръпна въжето, което носеше на кръста си, и овърза тялото на мъжа, като обездвижи и ръцете.
След като обезвреди охранителя, той се изправи и отиде до вратата. Провери дали има ключ в ключалката и го завъртя, затваряйки достъпа до фоайето. После донесе един стол и заклещи с него дръжката на вратата, като по този начин подсили блокирането на входа. Отстъпи две крачки назад и огледа работата си. Вратата не беше кой знае колко обезопасена и можеше да бъде разбита, ако някой беше твърдо решен да влезе. Все пак, предвид практичните подбуди, от които се ръководеше, това устройство щеше да му осигури спокойствието, от което се нуждаеше.
Върна се до пленника и го огледа от глава до пети, въртейки сиката в ръцете си.
— Не ме принуждавай да те питам отново — предупреди Сикариус, сочейки блиндираната врата, която водеше до Кодеш ха Кодешим. — Каква е паролата?
— Вече ви казах, че не я знам — отвърна охранителят с предизвикателен тон. — Аз само охранявам.
Сикариус извади бяла ролка от джоба на панталона си и разви едно парче, което отряза с кинжала. Беше ролка скоч. Приближи лентата до лицето на пленника и я залепи върху устата му. Охранителят вече не можеше да говори. След това го ритна силно, поваляйки го отново на земята, наведе се и сграбчи китката, която се подавате между въжетата.
Хвана я здраво, притискайки я към пода с дланта надолу. След това приближи сиката до кутрето му и силно натисна. Охранителят започна да стене и да се гърчи, но не можеше да се освободи, нито да извика. С бързи движения Сикариус започна да реже пръста му и кръвта потече по пода на струйки.
— Ммм! — стенеше охранителят с изхвръкнали от ужасната болка очи. — Хммм!
След няколко секунди пръстът му беше отрязан. Жертвата отчаяно ридаеше, очите му бяха кървясали, дишаше тежко и лицето му беше покрито е капчици пот, но звуците, които издаваше, бяха заглушени от лентата скоч, която запушваше устата му. Нападателят изчака няколко секунди, оставяйки мъжа да се успокои и да възстанови дишането си, и накрая се взря в очите му с леден поглед.
— Паролата?
Мъжът го погледна в очите и се поколеба. Сикариус не чака повече. Отново притисна ръката му към пода и сложи острието върху показалеца. Жертвата започна да стене и да се гърчи отчаяно, съзнавайки добре какво ще последва. Нападателят пак се втренчи в него.
— Ще ми дадеш ли паролата, или ще трябва да отрежа всички пръсти на ръката ти, след това на другата ръка и после тези на краката? Как предпочиташ?
Охранителят закима с глава, сякаш беше решил да говори. Сикариус хвана края на лентата тиксо и я отлели с рязко движение.
— А! — простена мъжът. — Нуждая се от… от медицинска помощ. — Той се задъха. — Моля ви!
— Паролата?
Мъжът въздъхна, знаейки, че няма друг избор. С половин пръст, люлеещ се във въздуха, и със сгърчено от болка лице, той разкри тайната, която щеше да позволи на натрапника да отвори блиндираната врата и да оскверни светостта на Кодеш ха Кодешим.
LXVI
Лицата на тримата посетители в Кодеш ха Кодешим отразяваха като огледало смайването им от разкритието на Арпад Аркан.
— Саркофазите от Талпиот са съдържали генетичен материал?
Президентът на фондацията кимна ентусиазирано, в очите му блестеше детско вълнение.
— Не е ли фантастично?
Томаш се вгледа в приятелите си. Беше като зашеметен. Всичко това му се струваше прекалено невероятно, за да е истина. Двамата полицаи изглеждаха не по-малко смаяни.
— Но… нима е възможно?
Усмивката на Аркан се превърна във весел смях.
— Как мислите? Щом успяхме да извлечем ДНК от екземпляри на мамути и неандерталци на тридесет хиляди години, защо да не можем да вземем генетичен материал от хора, загинали преди две хиляди години? Не забравяйте какво каза преди малко професор Хаманс. При много висока температура структурата на ДНК се запазва около пет хиляди години. Саркофазите от Талпиот са отпреди две хиляди години!
Историкът изпита странното усещане, че сънува наяве. Всичко му изглеждаше сюрреалистично. Пое си дълбоко дъх, направи усилие да подреди мислите си и да разсъждава трезво.