Изтощен от усилията, Томаш се свлече на колене. Току-що бе убил човек. Взря се в себе си, опитвайки да разбере какво чувства. Нищо. Беше убил човек и не чувстваше нищо. Странно, но стореното не го смущаваше. Може би се дължеше на умората и на болката в раненото лице и ръката, с която беше нанесъл удара. Или защото съзнаваше, че е отмъстил за смъртта на приятелката си Патрисия Ескалона, чисто гърло беше прерязано като на жертвено агне. А може би — и защо не? — чувстваше облекчение, че нападателят вече не би могъл да нарани Валентина.
В крайна сметка смъртта на убиеца означаваше, че проклетият кошмар е свършил веднъж завинаги.
— Професор Нороня?
Гласът на главен инспектор Гросман сякаш идваше от дъното на някакъв тунел. Томаш продължаваше да стои на колене пред трупа на Сикариус. Сърцето му биеше лудо и дишаше учестено, изпускайки облаци пара, подобно на запъхтян кон след състезание. Отпусна се и усети, че тялото му възвръща силите си. След това се съсредоточи върху думите, които току-що бе чул. Гласът на израелския полицай идваше иззад гърба му. Отново пое дъх и с известни усилия успя да се изправи.
— Всичко е наред — каза Томаш. — Той вече няма да ни нарани.
— Къде е епруветката?
Историкът се обърна бавно и видя силуета на Гросман на фона на светлината в дъното на коридора. В ръката си държеше предмет с къса цев. Тъй като виждаше само с дясното око, отне му няколко секунди да разбере, че това бе пистолетът, който полицаят беше внесъл в сградата.
— Малко е късно да ползвате оръжието, не мислите ли? — попита саркастично историкът. — Убиецът е мъртъв. — Въздъхна силно в опит да възстанови дишането си. — Преди малко можеше и да помогне.
В дъното на коридора Гросман избута друг силует пред себе си и допря цевта на пистолета до главата му. Томаш примигна с едното око, за да се увери, че вижда добре. Израелският полицай беше опрял оръжието до главата на човек в скафандър, когото беше трудно да разпознае.
— Епруветката? — отново попита Гросман. — Ще ми я дадете доброволно или с цената на още един труп?
По заплашителния тон историкът разбра, че главният инспектор не се шегува. Пистолетът му беше насочен към главата на човека пред него и заплашваше да го застреля, ако не получи онова, което иска. Да се взираш с едно око и пламтящо от болка лице, не бе никак лесно, но Томаш положи усилие да различи лицето на пленника на Гросман.
— Правете каквото казва — примоли се човекът, в чиято глава беше опрян пистолет. — Иначе ще ме убие!
Португалският учен най-сетне разпозна кого заплашва израелецът и сърцето му се сви от мъка и страх.
Беше Валентина.
LXXIII
Странна смесица от безсилие, ярост и отчаяние завладя Томаш в мига, в който осъзна, че Арни Гросман заплашва да убие Валентина. Двете тела се очертаваха като призрачни сенки на фона на светлината, която изпълваше дъното на коридора.
— Какво правите, по дяволите? — попита историкът, опитвайки се да подреди парчетата от хаоса. — Свалете оръжието!
Главният инспектор на израелската полиция поклати глава.
— Първо ми дайте епруветката!
Португалецът беше преживял ужасни моменти с нападателя в черно и си мислеше, че смъртта му е сложила край на кошмара. Но онова, което виждаше, му подсказа, че може би най-лошото предстои. Едно беше да се изправи срещу непознат и да го убие, съвсем друго — да бъде предаден от някого, на когото се бе доверил.
Какво трябваше да стори? Ситуацията, с която се сблъскваше, беше неочаквана. Развоят на събитията му подсказваше, че е грешил. Гросман не беше партньор, а враг и се налагаше да прецени новия противник. Осъзна, че трябва да го накара да говори; само така можеше да се сдобие с информация, която да му помогне да открие правилния път към изхода от това положение.
— Как мога да съм сигурен, че няма да убиете Валентина, след като ви дам епруветката?
Гросман притисна цевта до главата на италианката, подсилвайки заплахата.
— Не си играйте с мен — предупреди той. — Нямам търпение да дръпна спусъка!
Томаш се завъртя, за да огледа облеченото в черно тяло зад себе си, и после отново се обърна към полицая; при тези обстоятелства умът му не работеше много бързо, но беше очевидно, че между двамата има някаква връзка.