— Не е ли ясно? Този тип ни показва сериозните проблеми, които съществуват в Новия завет. Първата шарада намеква за произхода на мита за Дева Мария. — Той посочи снимката, оставена от О’Лиъри. — Втората засяга усилията на авторите на евангелията да обвържат Исус със старозаветните пророчества за родословната връзка между Месията и цар Давид. — Историкът погледна италианката. — Нашият човек ни казва, че Новият завет не е нищо повече от един измамнически колаж на Стария завет.
— Но защо го прави? Каква е връзката между този въпрос и смъртта на тези хора?
Историкът сви рамене.
— Вие сте полицаят.
В този момент група агенти с внушителен вид и зачервени лица, начело с Шон О’Лиъри, окупира терасата на Silk Road Café.
— Старши инспекторе! — поздрави го изненадана Валентина. — Къде изчезнахте?
Ирландецът посочи разсеяно към улицата.
— Бях в болницата, за да разпитам свидетеля.
— И какво? Каза ли нещо интересно?
О’Лиъри измъкна бележника от джоба с обичайната си непохватност.
— Искате ли да знаете подробности? — попита той, докато очите му шареха из записките. — Името му е Патрик Макграт — безработен, по-известен сред приятелите си като Пади. Той е homeless и тъкмо се опитвал да заспи, когато се случили събитията.
— Ще успее ли да разпознае убиеца?
Старши инспекторът помръдна устни, докато се консултираше с бележките си.
— Видял убийството през нощта и от разстояние — отвърна той. — За съжаление, не е имал възможност да види лицето на убиеца, нито забелязал нещо особено в телосложението му.
— Колко жалко.
Ирландският полицай изсумтя, без да отделя очи от тефтерчето си.
— Но има нещо странно. Попитах го вярно ли е това, което сутринта е казал на парамедиците — че смъртта на професор Шварц е инцидент. Той потвърди. И държи на думите си.
Валентина направи жест с ръка, с който показваше, че не отдава голямо значение на тези показания.
— Това е абсурд! — заяви тя. — Никой не свършва с прерязано гърло при нещастен случай. Какво го кара да настоява за подобно нещо?
— Твърди, че след като се нахвърлил върху професор Шварц, убиецът започнал да крещи. Нашият свидетел разказва, че това бил вик от мъка, отчаян вопъл.
Италианката и Томаш се спогледаха учудено.
— Вик от мъка? Вопъл? Какво иска да каже?
О’Лиъри изглеждаше объркан.
— Ами… не знам. Притиснах го малко с този въпрос, но мъжът настоява, че убиецът оплаквал смъртта на професор Шварц с този отчаян вопъл.
Валентина поклати глава.
— Няма съмнение, че свидетелят е бил на градус — заяви тя. — Вижте, хората ми в Рим проучват последната година от живота на първата жертва — професор Ескалона. Трябва да направите същото по отношение на професор Шварц. Трябва да знаем къде е бил, кога и какво е правил… Такива неща.
— Вече сме се заели. Утре ще ви предоставя предварителен доклад.
— Ще бъде интересно да съпоставим информацията и да видим дали има допирни точки в работата на двете жертви, което ще ни позволи…
В този момент се разнесе звън от мобилния телефон на старши инспектора, той се извини и незабавно отговори.
— Ало? — произнесе той, замълча за миг и внезапно се изправи. Почти застана мирно.
— Да, аз съм, sir. — Последва нова пауза, този път по-дълга. През цялото време полицаят стоеше неподвижно с широко отворени очи. — Моля? Къде? Тази сутрин? Но… как е възможно? — Отново замълча. — Незабавно ли? Но те току-що пристигнаха, sir. — Нова пауза. — Да, sir. Веднага ще говоря с тях. Много добре, sir — едва не козирува полицаят. — Веднага, sir. Благодаря, sir.
Ирландецът затвори. Руменината от лицето му беше изчезнала; беше блед, сякаш току-що бе видял призрак. Той се обърна към двамата гости със сериозно изражение.
— Нашият човек е ударил отново.
— Кой?
— Серийният убиец — отвърна той с нотка на нетърпение.
Валентина и Томаш подскочиха на столовете си.
— Нова жертва?
О’Лиъри кимна.
— В България.
Двамата му събеседници зяпнаха от изненада.
— Какво?
Старши инспектор О’Лиъри вдигна демонстративно мобилния телефон, сякаш представляваше висшата инстанция, чиито нареждания не подлежаха на коментар.