Выбрать главу

Инспектор Пичуров се размърда на мястото си.

— Споменахте божествената природа на Исус — отбеляза той, нетърпелив да мине към същността на въпроса. — И казахте, че става дума за лъжа. Как тези драскулки ви отведоха до такъв извод?

Историкът показа знака в средата и този отдясно.

— Виждате ли това? Знаете ли какво е?

Полицаите се втренчиха в двата символа.

— Приличат на извънземни знаци — пошегува се Валентина. — От онези, които виждаме изписани върху корабите на пришълците във фантастичните филми. „Стар трек“ и други подобни.

Томаш се разсмя.

— Наистина тези знаци изглеждат малко странно — призна той. — Но съвсем не са букви е извънземен произход, Това са гръцки букви — езикът, на който е написан Новият завет.

— Така ли? — изненадаха се двамата полицаи.

Историкът кимна.

— Символът в средата с тита, а този вдясно — сигма — обясни Томаш. — Изписани заедно с чертичка отгоре, в един библейски ръкопис тита-сигма съставляват абревиатурата на едно от nomina sacra.

— Какво е това?

— Свещено име. В случая бог.

Инспектор Пичуров скептично смръщи чело.

— Убиецът е оставил бележка с абревиатура на бог до тялото на жертвата? С каква цел?

— Точно това се опитваме да разберем — отвърна Томаш, пренебрегвайки съмненията на българския полицай. — Най-интересното с, че предвид онова, което нашият сериен убиец вече ни разкри в предишните две съобщения, това несъмнено е намигване към Codex Alexandrinus и умелата подмяна, извършена в този ръкопис от един калиграф.

Забележката се стори позната на Валентина.

— Да не би да имате предвид онзи документ, с който професор Ескалона с правила справка във Ватиканската библиотека?

— Това беше Codex Vaticanas — поясни историкът. — А тази нова шарада ни препраща към Codex Alexandrinus, ръкопис от V век, подарък на английския крал от александрийския патриарх, който се съхранява в Британската библиотека. Това е едно от най-старите и пълни ръкописни копия на Библията, с гръцки превод на Стария завет, от който липсват само десет страници, и Новия завет, с изключение на тридесет и една липсващи страници.

Италианката посочи символите.

— Откъде знаете, че тита-сигма се отнасят точно към този кодекс?

— Предположението ми се основава на начина на мислене, който демонстрира досега нашият човек — обясни португалският учен. — Вече знаем, че той е като обсебен от лъжите в Новия завет. Да кажем, че наистина съществува някаква аномалия в Codex Alexandrinus и тя е свързана тъкмо с абревиатура на едно от божиите имена. Абревиатура, съставена от тета и сигма.

— Не разбирам…

Томаш остави листчето с шарадата на масата, взе Библията си и започна да я разлиства.

— Един от проблемите на догмата за божествената природа на Исус произтича от факта, че в по-старите текстове той не говори за себе си по този начин — обясни историкът. — Само в последното Евангелие от Йоан, написано около 95-а година, Исус ясно споменава божествената си природа. В 8:58 Йоан цитира Исус: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. Това е ясна препратка към „Изход“, 3:14, където господ казва на Мойсей: „Аз съм вечно Съществуващият“. Тоест господ, когото цитира Йоан, е господ от Свещеното писание.

— Аха!

— Интересното е, че в по-старите текстове от Йоан Исус не обявява това открито — побърза да изтъкне Томаш. — Дори Павел, Марко, Матей и Лука, чиито текстове са писани преди Евангелието на Йоан, не представят Исус като бог. — Той направи иронична гримаса. — Дали не са забравили? Или са сметнали тази подробност за незначителна? Колкото по-стар е източникът, толкова по-малко божествено е представен Исус. Първото създадено евангелие е Евангелие от Марко. Кой е Исус в Евангелие от Марко? Човек, който не приема себе си за бог. Какво казва Исус пред синедриона? Притиснат от първосвещеника с въпроса дали той е „Христос, Синът на Благословения“, Исус отговаря в 14:62: „Аз съм“, като добавя: „и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци“. Но да не забравяме, че в еврейската традиция машиах не е бог, а просто някой, избран от бог. Никъде в Евангелие от Марко не виждаме Исус да твърди, че е господ.

Инспектор Пичуров, който за пръв път присъстваше на критически анализ на Новия завет, отново се размърда на стола си.