— Извинете, не разбирам кой знае колко от Библията — започна той. — Но нима Марко не представя Исус като Син Божи?
— Всички Евангелия представят Исус като Син Божи. И какво от това? В контекста на юдейската религия изразът Син Божи не означава Божи Син, както го разбираме днес, а наследник на цар Давид, както е установено в Свещеното писание. В Псалтир бог казва на Давид, човек от плът и кръв, че той е негов син — нещо, което се потвърждава във Втора книга „Царства“. След като Евангелията описват Исус като наследник на цар Давид, нормално е да го назовават Син Божи. И забележете, Син Божи може да е и народът на Израел, както се казва в Книга на пророк Осия, 11:1: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си“. Или в „Изход“, 4:22: „тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син“. С две думи — за Син Божи се смята онзи, който има специална връзка с бог. Това не означава, че този някой е бог.
Валентина хвърли красноречив поглед на българския си колега, подканяйки го да замълчи.
— Професор Нороня вече ми разказа тези неща — каза тя. — После ще ви обясня всичко.
Пичуров разбра, че някои детайли от разговора му убягват, и неловко замълча.
— Марко никъде не твърди, дори не намеква, че Исус е Бог — продължи Томаш. — Следващите евангелия са тези от Матей и Лука. Те също не казват, че Исус е бог. Според тримата автори Исус дори твърдял, че няма властта да реши кой ще седи отдясно и кой отляво на него; те цитират думите му, че не знае деня и часа, в които ще дойде Царството небесно. Тоест, за разлика от господ, Исус не е всемогъщ, нито всезнаещ! Големият конфликт между тези трима автори и Павел впрочем не е въпросът дали Исус е бог — въпрос, който не подлежи на обсъждане, а да се уточни кога господ дава на Исус своето благоволение. Първият евангелист — Марко, дава да се разбере, че това се случва в момента, когато Йоан Кръстител кръщава Исус. И тогава „глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“, както четем в 1:11; фраза, вдъхновена от цитат от юдейските Псалми. С други думи, Марко смята, че Исус става Син Божи в момента на кръщението. Но Лука и Матей защитават тезата, че това се е случило при раждането, с непорочното зачатие.
— А Павел?
— Той ни представя трета, различна версия. Интересно е да се отбележи, че в „Деяния на светите апостоли“, текст, създаден от автора на Евангелие от Лука, в който се разказва за делата на апостолите след смъртта на Исус, не намираме нито едно изказване на негов ученик, в което да се казва, че Исус е бог. Апостолите се ограничават да проповядват само, че Исус е някой, когото бог е дарил със специални сили. Във втора глава, стих 36, дори се цитира Петър, който казва: „Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос“, косвено свързвайки Христос с разпятието. Темата е подета от Павел в 13:33, според който бог изпълнил обещанието си да възкреси Исус, както е писано във втори псалм: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. С това се внушава, че Исус се е сдобил с този специален статут не при раждането си, не и при кръщението си, а днес, тоест в деня на възкресението си. Следователно според Павел и Петър приживе Исус дори не е бил Син Божи! Това се случило едва при неговата смърт. — Погледът на Томаш танцуваше между двамата полицаи. — Най-старите текстове, не разглеждат въпроса дали Исус е бог, а просто кога бог го отличава със специалния статут и го превръща в „Свой син“, тоест наследник на Давид според еврейската интерпретация. Дали е било при непорочното зачатие? Или при акта на кръщение? Или в момента, в който е възкръснал?
— Ако правилно съм разбрала — отбеляза Валентина, — само последното евангелие постановява, че Исус е бог.
— Евангелие от Йоан — потвърди историкът. — Това означава, че колкото даден текст е по-близък във времето до събитията толкова по-човешки е образът на Исус. Колкото повече се отдалечава, по-божествен става той. Което изглежда естествено. С годините историческата памет за човека от плът и кръв се изгубва, заменена с митични елементи — от възхвала на героя до въздигането му в бог. Човекът Исус постепенно се превръща в специален божи избраник, а по-късно се идентифицира с бог. Това е един особен процес на „богостроителство“. Но въпросът пред нас е: защо трябва да твърдим, че Исус е бог, след като самият той не го твърди в първите текстове от Новия завет? — Той започна да разлиства Библията. — Християнските теолози дълго са разсъждавали по този въпрос, докато намерят важен пример за това в едно от посланията на Павел — Първо послание на св. апостол Павел до Тимотея. — Спря да разлиства и постави ръка върху една от страниците. — Ето какво се казва в 3:16: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“. — Историкът изгледа въпросително събеседниците си: — „Бог се яви в плът?“ Кой бог се е явил в плът? За кого твори Павел?