Валентина се поколеба, опасявайки се да не каже някоя глупост, но историкът направи окуражителен жест и тя се реши:
— Бог, който се явява в плът, с Исус, струва ми се. А може би не е? — добави веднага тя.
— Разбира се, че е Исус! — потвърди Томаш. — Това е официалната позиция на Църквата дори и днес. Исус е бог, който се явява в плът. Но не това е основният въпрос. По-важното е, че тези думи принадлежат на Павел.
След като осъзна противоречията, които внасяше това изказване, италианката почти подскочи на стола си.
— Павел е първият от авторите на Новия завет! — възкликна тя. — Неговите писма са били написани десет или петнадесет години преди първото евангелие! Това означава, че най-старият автор твърди, че Исус е бог!
Томаш се усмихна.
— Двадесет точки за signora Валентина Феро! — обяви той, сякаш пишеше оценка в университет. — Точно така! Този цитат е изключително важен, защото показва, че най-старият от авторите на Новия завет — и следователно най-близкият до събитията, не говори за Исус като за обикновено човешко същество, специално избрано от бог. Павел представя Исус като самия бог. Чрез Исус „Бог се яви в плът“. Вярно е също, че в останалите послания Павел приписва божествен статут на Исус едва след възкресението; не и приживе. Ето защо тази фраза има огромно значение — на Практика най-ранният автор застъпва теология, която се появява по-късно; теология, според която Исус приживе е бил бог.
Инспекторката от Криминалната полиция, вече свикнала с ненадейните обрати в разказите на събеседника си, се поколеба.
— Сега със сигурност ще обявите съществуването на някакъв проблем — каза тя, изпълнена с подозрение. — И мисля, че вече знам какъв с: съществува само един ръкопис, в който Павел твърди подобно нещо.
Историкът се върна към стиха, който беше прочел.
— Не, напротив — увери я той. — Този стих от Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея се съдържа в по-голямата част от ръкописите, които са достигнали до нас.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е, че ако потърсим този стих в Codex Alexandrians, ще видим, че чертичката върху тита-сигма, която означава, че става дума за абревиатура на nomen sacrum, е изписана с различно мастило от онова, което е използвано за останалия текст. Изучавайки по-добре това различие, разбираме, че става въпрос за нещо, което друг копист е добавил по-късно; следователно си имаме работа с фалшификат, който отнема доверието в текста.
Той посочи първата буква от шарадата.
— Ако огледаме по-внимателно тита, виждаме, че хоризонталната чертичка в средата първоначално не е била поставена там. По-скоро става дума за капчица мастило, използвано от другата страна на страницата, която е попила в пергамента и се е появила случайно на това място.
Двамата полицаи внимателно следяха обясненията на историка; погледите им се местеха между него и шарадата, оставена от убиеца.
— И какво? Какви са последствията от тази промяна?
— Оригиналните букви не са тита-сигма, които са абревиатура на бог, а омикрон-сигма, дума, която означава… — изписа на лист хартия двете букви от шарадата и превода им…
… и под тях новия вариант: първия символ без чертичка в средата и съответния превод.
След това се върна към страницата от Библията с Първото послание на Павел до Тимотей.
— Тоест оригиналният текст, преписан от колиета на Codex Vaticanus в 3:16, не е: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“, а „онзи, които се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа…“. Това е нещо напълно различно, тъй като по този начин Исус престава да бъде бог. — Той затвори книгата. — Притеснителното е, че същата промяна, направена умишлено от някои преписвали, се среща в още четири стари ръкописа на Първото послание до Тимотея, като по този начин се предава и на по-късните копия; особено в тези от Средновековието, които повторили и обезсмъртили тази измама.