Напуснаха откритото кафене и тръгнаха по Главната към мястото, където инспектор Пичуров беше паркирал служебната си кола. Късната утрин наистина бе великолепна и просторната пешеходна улица се къпеше в светлина.
В едната си ръка българският полицай носеше досието по случая, а в другата — прозрачния найлонов плик, в който се съхраняваше третата загадка. Валентина му направи знак да й даде плика и докато вървеше до Томаш, посочи драскулките, които убиецът беше оставил на хартията.
— Вече знаем, че средният и десният символ са тита и сигма от гръцката азбука и ни препращат към проблема за обожествяването на Исус — обобщи тя. — Но не разбирам ролята на лилията, нарисувана вляво. Казахте, че в този контекст тя говори за Светата Троица?
— Правилно.
— Простете, но каква е връзката на Светата Троица с нашия разговор? Защо убиецът се насочва към нея?
Томаш взе прозрачния илик с шарадата.
— Защото Светата Троица е пряко свързана с приписването на божествения статут на Исус — обясни той.
— Как?
Историкът се загледа замислено в настилката на Главната, по която крачеха в ритъм.
— Вижте, от момента, в който започва да се разпространява Евангелие от Йоан, където се твърди, че Исус е бог, възниква сериозен богословски проблем. Първо, ако бог е бог и Исус е бог, тогава колко богове имаме?
Пичуров, който вървеше пред тях, обърна глава.
— Двама.
Историкът извади екземпляра си от Библията.
— Но нали в Свещеното писание е казано, че има само един бог. Как да съгласуваме специалния божествен статут, даден на Исус, с монотеизма? Второ, щом Исус е бог, това означава ли, че не е човешко същество?
— Разбира се, че е човешко същество! — възкликна Валентина. — Та той е загинал на кръста!
— А след като е човек, това означава ли, че не е бог?
Италианката го погледна, смутена от въпроса.
— Ами… бил е и бог.
— Човек или бог? Кое от двете?
— И едното, и другото.
Томаш сви устни скептично.
— Хм… всичко това изглежда малко съмнително, не мислите ли? В действителност тъкмо тези проблеми разделили последователите на Исус. Общността на ебионитите например приемала твърденията за божествеността на Исус за несериозни. Според тях Исус не бил бог, а човек, избран от господ, защото спазвал законите, нищо повече. Но други общности заобичали Исус така, сякаш той бил бог. Докетите вярвали, че Исус бил изключително същество, което само прилича на човек. Не изпитвал глад, болка, във вените му не течала кръв, макар и да изглеждало, че понася всички тези неудобства на тялото. Те смятали, че съществуват двама богове и Исус превъзхожда бога на евреите. Гностиците твърдели, че има много божества и едно от тях е Исус, който принадлежал към род, по-могъщ от този на еврейския бог. Според тях Исус бил човек, в чието тяло временно се въплътил бог, наречен Христос. Христос се въплътил в Исус по време на кръщението, затова в същия миг бог казал: „Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение“, и напуснал тялото, когато Исус бил прикован на кръста. Тъкмо затова Исус изрекъл: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.
— Каква бъркотия! — възкликна Валентина.
— Християните в Рим, чиито позиции по-късно се утвърдили като ортодоксални, защитавали „междинно“ становище. Те твърдели, че Исус бил и бог, и човек.
— Истинско Соломоново решение! — обяви инспектор Пичуров с усмивка. — Полубог, получовек.
— Не — поправи го Томаш. — За да се разграничат от теориите на гностиците и да постановят, че Исус и Христос са едно същество, римските християни заявили, че Исус бил същевременно бог и човек. За да се разграничат от ебионитите, те отстоявали тезата, че Исус бил бог, както се казва, сто процента. А за да се разграничат от докетите, изтъквали, че Исус бил също и човек — отново сто процента. Тоест Исус бил същевременно бог и човек — сто процента.
Българският полицай поклати неразбиращо глава.
— Сто процента? Невъзможно.
— Но така са решили. Освен това православието приема, че Бог Отец и Бог Син са различни ипостаси на бог.
Инспектор Пичуров се спря насред Главната и направи гримаса, сякаш не бе дочул последната реплика.
— Значи имаме двама богове.
— Не. Един. Бог Отец и Бог Син.
Двамата събеседници на Томаш изглеждаха смаяни.
— Но… но фактически са двама.