— Сега ще кажете, че това е фалшифицирано.
— При това двойно — потвърди Томаш. — Първо, авторството на трите послания неоснователно се приписва на Йоан. Апостол Йоан, за когото в Деяния на светите апостоли пише, че е „неграмотен“, не е написал тези текстове. Изправена пред този проблем. Църквата казва, че посланията може и да не са създадени от Йоан, но въпреки това са „боговдъхновени“. Това е начин да се избегне неудобният въпрос за съществуването на подправени канонични текстове, макар навремето тази практика да не се считала за осъдителна. Но дори фалшифицираният текст да е приет, факт е, че тези стихове не съществували в оригиналното писмо. Не се съдържат в нито един гръцки ръкопис, формулиран по този начин. Текстът бил променен, за да открои казаното за Отца, Сина и Светия Дух като ясен пример за адаптиране на фактите към теологията.
— И твърдите, че това е единственото място в Новия завет, където се споменава Светата Троица?
— Единственото — повтори историкът й отново разгърна Библията. — С какво в действителност разполагаме? С простата констатация, че Марко ни представя един книжник, който пита Исус коя е първата от божиите заповеди, и Исус отговаря в 12:29 така: „Първа от всички заповеди е: «Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ…»“. Тоест Исус само произнася Shema, еврейското схващане, че има само един бог. Исус никъде не споменава Троица, нито Свети Дух, още по-малко вероятността самият той да е бог. В цялата Библия думата Бог се среща около две хиляди пъти. И нито веднъж не е употребена заедно с думите три или Троица. И никъде, когато бог или Исус говорят за себе си, не казват или намекват „Аз, тримата“.
Настъпи мълчание и инспектор Пичуров отключи автомобила и покани двамата си спътници да влязат вътре. Томаш седна на мястото до шофьора, а Валентина се настани на задната седалка. Българинът пъхна ключа в стартера и преди да включи двигателя, се огледа наоколо.
— И докъде води всичко това в нашето разследване? — поинтересува се той.
Историкът сви рамене.
— Нашият убиец очевидно е експерт по богословските въпроси — каза той. — Изглежда, държи да демонстрира, че всичко, което знаем за Исус, с лъжа. И ми се струва, че ще разберем какво в действителност се случва само ако открием какво свързва трите жертви. Може би тази пресечна точка между тях ще ни заведе при извършителя на престъпленията.
Двамата полицаи кимнаха.
— Имате право — съгласи се Валентина. — Аз също мисля, че това е единственият начин да разрешим тези случаи.
В колата се възцари единодушие. Решен да не губи повече време, Пичуров запали, даде ляв мигач, погледна в страничното огледало дали пътят с чист и натисна газта.
XXVIII
Обстановката в Балабановата къща беше дълбоко потискаща. Докато изкачваше дървените стълби, Томаш чу приглушения плач на вдовицата и му се прииска да избяга оттам; изправен пред чуждото нещастие, той се чувстваше като натрапник, като лешояд, който се храни с плячката на смъртта. Но полицаите покрай него дори не трепваха; в крайна сметка за тях това беше обичайна ситуация. Примирен, историкът влезе в ролята си.
Стълбището водеше към просторен салон с множество прозорци, от които щедро струеше светлина. Салонът бе свързан с няколко помещения и приличаше на октопод, разпрострял многобройните си пипала. Гостите доловиха някакво движение в една от стаичките в ъгъла. В нея вероятно беше вдовицата, затова се отправиха натам.
— Добър ден — поздрави инспектор Пичуров на влизане.
В ъгъла на стаята, на един стол седеше жена с изпито лице и зачервени очи, която ги посрещна с въпросителен поглед. Полицаят заговори с нея на български. След няколко секунди той посочи италианката, каза името й и след това посочи историка. Томаш чу името си сред неразбираемата славянска реч и различи думата португалски, но останалото му убягна. Разговорът на български език приключи сравнително бързо, прекъснат от вдовицата, която се взря в двамата чужденци и се обърна към тях на английски.
— Добре дошли — каза тя тихо. — Съжалявам, че идвате при такива обстоятелства. Бих ви предложила чай, но…
Едрата сълза, която се търкулна по набръчканото лице на жената, смути Томаш.
— Не се тревожете… — запъна се той. Не знаеше какво се казва при такива обстоятелства. Трябваше да изкаже съболезнованията си, разбира се, но тъй като не познаваше жертвата, нито събеседницата си, му се стори, че това би изглеждало изкуствено. Успя да каже само: — Това е ужасно…