Думите му увиснаха във въздуха, но Валентина, която имаше опит в подобни ситуации, пристъпи направо към въпроса.
— Ще заловим човека, който го е извършил — заяви тя с убеждението на човек, който току-що е приел случая лично. — Италианската полиция работи усилено по разкриването на престъплението, разчитаме и на международно сътрудничество. — Тя посочи Томаш, сякаш той олицетворяваше международното сътрудничество. — Но преди това се нуждаем от вашето съдействие.
Вдовицата тъжно поклати глава.
— Не знам дали съм в състояние да ви помогна — каза тя. — Когато вчера ми съобщиха новината, аз бях в къщата ни във Варна. — Тя постави ръка на гърдите си. — Какъв шок само! От двадесет и четири часа съм на успокоителни и се чувствам малко отпаднала.
— Разбирам — отвърна меко Валентина с цялото си професионално съчувствие. — Бих искала само да знам дали сте забелязали нещо необичайно напоследък. Съпругът ви беше ли разтревожен? Получавали ли сте заплахи? Случило ли се е нещо необичайно?
Жената поклати глава.
— Не, нищо. Всичко беше наред. Разбира се, Петър се занимавате със своите неща. Беше въодушевен, както винаги. Цялото си време прекарваше в университета, където четеше лекции или се посвещаваше на проучванията си. Понякога му се налагаше да пътува в чужбина, но не беше нищо особено.
— Така ли? Пътувал ли е? И къде е ходил напоследък?
— Не съм сигурна — каза тя с хлътнали очи, които издаваха умората й. — Беше в Ню Йорк, Израел, прескочи и до Хелзинки… — Тя напрегна паметта си. — А, мина и през Италия.
Споменаването на нейната страна привлече вниманието на инспекторката от Криминалната полиция.
— Къде точно в Италия?
— О, не знам. Ходи там на конференции и неща от този род. Може би е по-добре да отидете в университета. Те се грижат за пътуванията му…
Инспектор Пичуров се наведе към италианската си колежка.
— Хората ми вече са там и събират информация — прошепна той. — По-късно ще ви запозная с резултатите.
Вдовицата се възползва от паузата и се надигна от стола. С тъжно изражение тя направи жест на гостите си да я извинят.
— Не се чувствам добре — каза тя. — Ако позволите, ще се оттегля в стаята си.
— Разбира се — съгласи се Валентина. — Само един последен въпрос, ако не възразявате.
— Кажете — каза жената, но продължи да върви към вратата с малки несигурни крачки.
— Съпругът ви вярващ ли беше?
Учудена от въпроса, вдовицата спря.
— Ни най-малко. Петър не се интересуваше от тези неща. Повече го вълнуваше науката, разбирате ли?
— Не е ли чел Библията? Никога ли не ви е творил за стари ръкописи и неща от този род?
По лицето на госпожа Вартоломеева премина изумление, сякаш не разбираше смисъла на въпроса.
— Госпожо — каза тя с гневна нотка, — вече ви казах, че той не се интересуваше от тези неща. — Изправи рамене и тръгна отново с решителна крачка. — Извинете, трябва да се оттегля в спалнята си. Приятен ден!
Вдовицата изчезна зад вратата, оставяйки полицаите да се споглеждат един друг. Лицето на Валентина бе запазило изражението на човек, който се бе опитал да свърши нещо полезно, но българските й колеги я наблюдаваха със студенина и отчужденост. Засрамена от провала си, тя излезе в централния салон, придружена от Томаш. Инспектор Пичуров остана да разговаря с подчинените си, но след малко се присъедини към гостите в салона с няколко листа в ръката си.
— Това са документите, пристигнали от Дъблин и Рим — заяви той. — Списък на пътуванията на другите две жертви през последните дванадесет месеца.
Италианката нетърпеливо издърпа листовете от ръцете му и веднага впери очи в тях. Почти се стресна от онова, което видя.
— Ах, професор Ескалона не е спряла да пътува! — възкликна тя и показа документа на историка. — Вижте това! Повече от четиридесет пътувания! — Погледна втория документ. — Какъв ужас! При професор Шварц е дори по-зле. — Отново му показа текста. — Този човек трябва да е бил летящият холандец. Madonna! Това са около петдесет пътувания!
Томаш надникна в двата списъка.
— Наистина са много — съгласи се той. — Вижте само кои са местата, на които са били и двамата по едно и също време.
Валентина взе химикалка и отбеляза дестинациите, които бяха общи за двамата. Надраска шестнадесет хикса. След това провери дните на съответните пътувания, търсейки съвпадения в датите, и броят на хиксовете намаля до пет.