— Наистина…
— И защо, след като тримата са имали различни специалности и различно поле на работа, Аркан разговаря с тях по едно и също време? Не е ли по-логично да си определи среща първо с единия, след това с другия и накрая с третия? Защо приема и тримата едновременно?
— Валентин е права — обади се Томаш, който до момента мълчеше. — Не виждам смисъл в това.
Но италианката явно не беше приключила с нещата, които беше решила да каже.
— Щом всички са се събрали по едно и също време, значи президентът на фондацията е имал да им съобщи нещо, което представлява всеобщ интерес. И какво е било то? Поради каква причина Аркан премълчава тази информация? Какви тайни крие той от нас? Каква е връзката между този мистериозен разговор и убийствата, на които станахме свидетели?
Главният инспектор от израелската полиция кимна с глава.
— Така е — промълви той, прекъсвайки разсъжденията на колежката си. — Историята очевидно е съшита с бели конци. Не бих се изненадал, ако Аркан се е забъркал в някаква съмнителна схема. Но трябва да действаме предпазливо.
— Как така предпазливо? — почти избухна италианката. — Този scemo крие информация от нас! Той е отговорен за убийствата! А ние какво правим? — Направи подигравателна физиономия, имитирайки събеседника си. — Действаме предпазливо.
— Успокойте се — помоли Гросман. — Арпад Аркан е влиятелен човек. Има много контакти в политическите среди и засяга интереси, които надхвърлят правомощията ни. — Той потърка показалеца с палеца си. — Намесени са много пари и не само тук. Този тип е свързан с международни финансови кръгове. Освен това фондацията му се представя за почтена организация с миротворческа мисия, което реално означава връзки в пресата и международната политика. Мотото на фондацията впрочем е показателно; изпълнено с…
— Говорите за стихотворението на Гьоте?
Израелецът изненадано се ококори:
— А! Вече сте запознати?
— Написали сме си домашното.
— Цитатът, който са избрали за мото, звучи пацифистки и върши изключително полезна работа на фондацията. Всички тези приказки за мир са чудесна фасада за по-тъмните им занимания. Затова трябва да действаме внимателно.
Валентина изгуби търпение.
— Инспектор Гросман, всичко това може и да е истина, но ние все пак сме полицаи, нали? Длъжни сме да се държим като полицаи. В Италия мафията също е деликатна тема, свързана с големите пари и голямата политика, но ние не сме се отказали да я преследваме заради това.
— Разбирам, и все пак… — промърмори той, без да довърши фразата. — Разследването на фондация „Аркан“ може да се окаже трудна работа. От известно време я държа под око и знам какво говоря.
— Държите я под око? — учуди се италианката. — Защо?
Главният инспектор на израелската полиция замълча за миг, сякаш обмисляше какво може да сподели.
— Да кажем, че имам причини да се съмнявам в нейната дейност — обясни той. — Не сме засичали нищо конкретно, но се носят слухове, които ме тревожат.
— Слухове? Какви слухове?
Арни Гросман отново се поколеба.
— Слухове — повтори той. — Да спрем дотук.
Тримата се спогледаха като играчи на покер, които крият стратегията си и се опитват да отгатнат картите на противника. Валентина беше най-нетърпелива, затова не бе изненадващо, че точно тя наруши неловката тишина.
— И какво предлагате да направим?
Израелският полицай махна неопределено с ръка във въздуха.
— Не правете нищо — посъветва ги той. — Утрото е по-мъдро от вечерта. Да поговорим утре, става ли?
— Да.
Гросман се обърна към Томаш.
— Междувременно, професор Нороня, може би ще ми помогнете да сглобя няколко парченца от пъзела на този случай.