— Да! — възкликна победоносно Валентина. — Тъкмо това казвам и аз! Исус е говорил съществени неща. И точно по този начин той се отделя от юдеите и създава християнството!
Томаш пое дъх и погледна към Гросман, който отново беше притихнал. След това срещна погледа на италианката и се замисли как би могъл да отговори на последното й изявление. Можеше да бъде внимателен и дипломатичен, по това изискваше да впрегне въображението си, а в този момент той нямаше време и сили за това. По-добре да продължи да говори открито и лаконично, макар че рискувате да изглежда груб.
— Драга моя — каза той, — нима не съзнавате какво е финалното последствие от факта, че Исус е юдеин?
— Юдеин, който е основал християнството.
— Не — настоя нетърпеливо Томаш. — Исус Христос не е християнин.
XXXVI
Нощта се спусна над Йерусалим. Възползвайки се от прикритието на мрака, Сикариус внимателно се приближи до прозореца и изключително предпазливо надникна вътре. Видя трима души, които седяха на канапетата и разговаряха. Успя да разгледа лицата им. Едното лице беше на жена. Второто отговаряше на снимката, която Учителят му беше изпратил по имейла.
— Томаш Нороня — прошепна той.
Неговата мишена.
След като се увери, че историкът не е в състояние да осуети действията му, Сикариус отново се потопи в сенките. Пресече улицата, мина от страната на тясното стълбище, което водеше до книжарницата, затворена по това време, и се промъкна в хотелската част на „Америкън Колъни“.
— Петнадесет — прошепна той. — Стая номер петнадесет.
Тръгна в тъмнината да търси вратата на стаята на Томаш. Да се сдобие с номера на стаята, беше най-лесното нещо на света. Достатъчно бе да се настани до рецепцията следобед, на място с добра видимост, и да изчака мишената му да дойде и да поиска ключа. Рецепционистите му дадоха ключ номер петнадесет. Движейки се в тъмнината, Сикариус различи вратата на стая номер тринадесет, след това четиринадесет и най-сетне стигна до петнадесет. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не го наблюдава. С бързо движение извади от джоба си универсалния ключ, който открадна от стаята на чистачките, след като напусна рецепцията, и го пъхна в ключалката. След секунда вратата се отвори. Без да губи време, Сикариус влезе вътре, затвори вратата и включи фенерчето си. Светлината се местеше от едно място на друго, изследвайки терена. За пръв път виждаше стая на „Америкън Колъни“ и остана изненадан; нямаше представа, че е толкова просторна.
Разгледа подробно мястото, проверявайки всеки ъгъл. Огледа банята, шкафа, терасата и дори малкия хладилник. Трябваше да избере подходящо място за скривалище.
Кое беше най-доброто? Лъчът на фенерчето прескачаше от едно място на друго, сякаш не натрапникът, а светлината се колебаеше.
— Проклятие! — промърмори той. — Щях да забравя. — Приближи се до леглото със сгъната завивка откъм краката и го разгледа. Имаше няколко големи възглавници, които му придаваха обем. Пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади сгънатото листче, което носеше. Разгъна го и насочи фенерчето към написаното, за да се увери, че беше взел правилното листче.
Точно то беше.
Отиде до леглото и остави листчето хартия на нощното шкафче до малката лампа. Отстъпи назад и огледа позицията му. Реши, че изглежда много добре. Наистина беше по-добре да действа спокойно; след като свършеше работа си, можеше да настане много голяма суматоха. Струваше му се важно да се погрижи първо за посланието.
Насочи светлината към другата си ръка и прочете разпечатката с инструкциите, изпратени му от Учителя по имейла. Не желаеше да допуска грешки и държеше да запомни всичко точно.
След това се върна в средата на стаята и започна да шари с фенерчето във всички посоки. Къде, по дяволите, да се скрие? Тук? Там? Ей там? Ами ако…
Току-що бе открил подходящото място. За бога, повече от подходящо! Каква изненада очакваше Томаш Нороня в стаята му… Нямаше търпение този момент да настъпи Нямаше съмнение, скривалището беше… беше…
Перфектното скривалище.
XXXVII
Треперещият от възмущение пръст на Валентина беше насочен към Томаш. Италианката приличаше на жертва, която показва на съдията своя палач.