Томаш отново разлисти Библията.
— Така ли? — попита иронично той. — Да видим тогава какво пише в Стария завет. — Намери параграфа. — В „Левит“, 19:18, бог казва на Мойсей: „Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш)“. — Томаш вдигна глава. — Е?
Валентина смутено се взираше в Библията.
— Добре… Но искам да кажа…
— Вие казахте, че новата философия на Исус е любовта. Но се оказва, че в Светото писание на юдеите също се говори за любов. И какво сега? Дали Исус е създал нова философия, или просто повторил една заповед от Мойсеевия закон?
— Ами… добре — заекна тя. — Но… но Писанието на юдеите не отдава същото значение на любовта, каквото Исус й придава. Това е новата философия.
Томаш затвори Библията и я пусна в скута си.
— Какво значение? — попита той. — Знаете ли колко пъти се появява думата любов в Евангелие от Марко? Само тук! Стих 31 в 12 глава е единственият момент в това евангелие, в който Исус говори за любов към ближния!
— Но… но… не е ли това новата философия на Исус?
— Коя нова философия? — настоя Томаш. — Трябва да разберете, че Исус просто е постъпил по начина, по който са постъпвали и постъпват и днес всички евреи! — Той посочи книгата. — Знаете ли, Старият завет съдържа текстове за всеки вкус. Някои евреи предпочитат да ги четат по един начин, други — по друг. Исус е направил своя избор. Но е важно да проумеете, че той не е направил нищо ново! Всичко, което е казал, с част от юдаизма! Исус предпочитал любовта? Предвид написаното в Евангелие от Марко — най-старото евангелие — това твърдение е много спорно. Преди да го приемем, е важно да знаем, че други евреи също предпочитали любовта. Знаменитият равин Хилел направил следното заключение за Писанието: „Не постъпвай с другите по начин, но който не искаш да постъпват с теб самия; всичко останало е само приказки, четете и учете“. Исус е бил евреин, който е живял според юдейските обичаи, вярвал е в юдейския бог и е проповядвал юдейския закон. Не се отклонил от юдаизма дори и на милиметър.
Италианката поклати глава, отказвайки да се съгласи с тази теза.
— Не е вярно! — извика тя. — Проповедите на Исус влизат в конфликт с юдаизма! Абсолютно сигурна съм! Той е отхвърлил някои страни на юдейския закон.
Осъзнавайки, че ще трябва да прибегне до тежката артилерия, Томаш отново отвори Библията.
— Мислите ли? — попита той. — Тогава чуйте какво казва Исус в Евангелие от Лука, 16:17: „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне“. Тоест Исус е защитил юдейския закон до последната чертица! В Евангелие от Йоан, 10:35, Исус казва: „… и не може да се наруши Писанието“. Това означава, че Старият завет не може да бъде отхвърлен, нито отменен! В Евангелие от Матея, 5:17-18, Исус предупреждава: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. Значи Исус не само казва, че не е дошъл да наруши юдейския закон, а дори настоява той да бъде спазен до последната йота! — Той се взря във Валентина. — Сега ви питам: смятате ли, че това са думи на човек, който иска да промени юдейския закон?
Инспекторката от Криминалната полиция се отпусна върху облегалката на канапето; имаше вид на човек, който напълно е капитулирал.
— Е… наистина… — прошепна тя. Поклати глава, но не за да отрече казаното, а сякаш се опитваше да намести всички отделни парченца от пъзела в главата си. — Но ако е така, на какво тогава се основава християнството? Не разбирам…
— Изумителната истина е, че християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди — каза Томаш. — Той е евреин, който спазвал и проповядвал юдейския закон. Някои положения в него са неоспорими, но има и други, които са отворени за интерпретации. По-либералните юдеи ги тълкуват по един начин; други — по-консервативни — ги тълкуват по друг начин. Фарисеите например са консервативни.
— А Исус?
— Също. Затова влязъл в съревнование с фарисеите. Те се състезавали с Исус кой ще изтълкува закона най-точно. Фарисеите се придържали към буквата на закона, Исус бил верен на духа на закона. Това се проявява най-ясно в Проповедта на планината, където Исус цитира закона и след това казва какво според него значат тези думи. Например хората не само не трябва да убиват, но и не трябва да се гневят; не просто да се пазят от изневяра, но и от обикновено желание; да обичат не само ближния, но и врага си. Исус сякаш се е състезавал с другите евреи. Не се е интересувал от формалното спазване на закона. Той приемал юдейския закон толкова сериозно, че искал да прозре най-дълбокия смисъл зад буквата на закона.