— Интересни обичаи — отбеляза италианката, без да разбира смисъла на това обяснение. — И какво?
— Нека да се върнем две хиляди години назад — предложи историкът. — Исус и неговите последователи — всички юдеи — се отправили към Йерусалим в навечерието на Пасха. Защо идвали тук? За да участват в церемониите за празника, разбира се. Но Исус бил, казвам това, без да влагам обиден смисъл, един провинциален проповедник.
Валентина възмутено завъртя очи.
— Пак вашите…
— Сериозно! Той е идвал от провинцията! Ако внимателно прочетете евангелията, ще видите, че Исус е прекарал целия си живот в Галилея. Селищата, които посещавал, били провинциални селца, като Капернаум, Коразим, Витсаида и други подобни, обитавани от необразовани хора. Не ходел в големите градове. Двата най-големи града в Галилея — Сепфорис и Тивериада, дори не се споменават в Новия завет!
— Разбрах. Продължавайте.
— Дотолкова, че когато видял обмяната на пари и търговията с жертвени животни на входа на Храма, Исус се наскърбил. Сметнал, че се извършват никакви сделки за сметка на бог. — Тонът му се промени, сякаш се канеше да вметне нещо важно. — Което всъщност било истина, въпреки че било много по-практично, отколкото хората да са принудени да вървят стотици километри, водейки животни след себе си. Но много юдеи не одобрявали този бизнес. Ръкописите от Мъртво море разкриват, че есеите, принадлежащи към друга юдейска общност, смятали, че Храмът бил корумпиран. Това означава, че критиките на тази практика били нещо нормално за юдеите. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — Като видял пазара, разположен там, какво направил Исус? Възнегодувал, съборил няколко кутии с монети и кафези с гълъби, които се продавали за жертвоприношение, и изрекъл няколко заплахи. Вероятно някой от учениците му е казал, че той е цар на юдеите, за да придаде значимост на протеста. Възможно е и самият Исус да е предсказал, че тази практика един ден ще накара бог да разруши Храма. Не било нещо кой знае какво, но все пак достатъчно, за да привлече вниманието на властите. Йерусалим бил пълен с хора и всеки скандал би могъл да прерасне във всеобщ бунт, което първосвещеникът и римляните по разбираеми причини искали да избегнат на всяка цена.
— Затова заповядали да го арестуват.
— Сигурно са му задали няколко въпроса и заключили, че си имат работа с един от онези смахнати типове, които винаги създават проблеми. По-добре било да предотвратят евентуални безредици по време на празника Пасха. Затворили го и го осъдили по бързата процедура, както било по закон.
— И тогава нещата се усложнили — отбеляза италианката. — Исус е казал, че е Син Божи, а това било богохулство, което се наказвало със смърт. Затова го екзекутирали.
Историкът направи гримаса.
— Не се е случило точно така — поправи я той. — Вярно е, че това е версията в евангелията. Марко описва този важен диалог между първосвещеника и Исус по време на процеса в 14 глава, стихове 61-64: „Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт“.
— Точно така — настоя Валентина. — Богохулството му е донесло смъртната присъда.
Томаш поклати глава.
— Не е възможно — каза той. — Първо, никой от апостолите не е присъствал на процеса. Всичко, което те знаели, било от хорските приказки. Второ, твърдението на един човек, че самият той е Месия, не представлява богохулство, наказвано със смърт. Трето и много по-важно, наказанието за богохулство било пребиване с камъни. Само че Исус не е убит с камъни, нали?