— Томаш!
— Ох…
Италианката се наведе над него и го прегърна, облекчението я изпълваше като след освежаваща вана, сълзите й се стичаха по бледото й, красиво лице.
— О, Томаш! — прошепна тя, притискайки се до треперещото мъжко тяло. — Слава богу! Слана богу! Толкова, толкова се изплаших!
Португалецът с усилие се обърна, като внимаваше да не се нарани и да не отблъсне жената, която го прегръщаше, и най-сетне срещна погледа й.
— Винаги съм знаел, че накрая ще паднете в прегръдките ми — каза той и направи опит да се усмихне. — Но не подозирах, че ще е толкова скоро.
Този път тя се засмя.
— Глупчо! — извика тя. — Щях да умра от страх. Помислих, че съм пристигнала твърде късно.
Раненият леко отмести главата си, за да я вижда по-добре, и се загледа в жената, която лежеше върху него. Валентина беше полугола — само по бикини и сутиен. Останалото беше бяла гола кожа и изваяни форми, за които под бельото можеше само да гадае.
— Еха! — учуди се Томаш. — Помня, че ви казах да облечете нещо секси, но вие сте приели нещата прекалено сериозно.
Италианката, която нежно галеше косите му, се изчерви и се отдръпна, поставяйки ръце върху сутиена, за да прикрие гърдите.
— О, не се шегувайте! — помоли тя. — Добре ли сте?
Лицето на португалеца се сви от болка.
— Раната на ръката ме боли и тази на шията също, но мисля, че този тип не успя да ми пререже гърлото.
Очите му оглеждаха тялото й.
— Обяснете ми този ваш тоалет.
Тя се изправи, чувствайки се неудобно от голотата си, и заотстъпва назад, докато накрая изчезна в банята.
— Преобличах се, когато Гросман ми се обади — започна да разказва тя. — Изглежда, някой се е обадил в израелската полиция да предупреди, че животът ви е в опасност. — Чуваше се само гласът й, идващ от банята. — Той ми се обади и… с две думи, нямах време да се облека.
— Някой се е обадил в полицията? Кой?
Италианката отново се появи, увита в хотелска хавлия. В ръката си държеше друга хавлия, която току-що беше намокрила на чешмата.
— Нямам представа — отвърна тя и се приближи до него. — Както Навярно предполагате, нямах време да задавам въпроси в цялата тази бъркотия. — Коленичи до Томаш и започна да почиства раната на шията му с мократа хавлия. — Веднага изтичах тук.
— Сама ли?
Тя посочи към пистолета на леглото.
— Взех и моята „Берета“.
Томаш послушно изпъна врат, за да я улесни.
— Жалко, че не са ви се обадили, докато сте били в банята — отбеляза той. — Така щяхте да се появите тук още по-красива.
Валентина почисти раната и веднага се зае с дясната му ръка, където, освен кръв се виждаха няколко разреза.
— Колко сте ми глупав! — нежно го смъмри тя. — Аз се тревожа за вас до смърт, а вие мислите само за… е, за това.
Отвън се чу звук на сирени и в същия миг огромната фигура на Арни Гросман се очерта в касата на вратата. В ръката си държеше пистолет, а зад него идваше униформен полицай, въоръжен с „Узи“, готов да стреля.
— Е? — попита израелският полицай. Погледът му се стрелкаше във всички посоки, търсейки скрита опасност. — Всичко наред ли е?
Валентина дори не се обърна. Предпочете да остане на колене до Томаш и да почисти нараняванията на дланта на дясната му ръка.
— Защо се забавихте толкова? — поиска да узнае тя.
Гросман се приближи до тях, докато неговият подчинен претърсваше стаята.
— Повиках подкрепление и докато чаках, отидох отзад, за да се опитам да пресрещна заподозрения — отговори той. — Но мисля, че пристигнах твърде късно. Той вече беше избягал. — Гросман се наведе над Томаш и разгледа раната на шията му. — Ау, това изглежда зле. Боли ли ви?
Португалецът направи страдалческа гримаса.
— Не, много е приятно — иронично каза той. — Разбира се, че боли! Някога опитвали ли са да ви забият нож в гърлото? Подобно нещо може да ви развали следобеда.
Полицаят задържа погледа си върху раната на шията на Томаш.
— Очевидно сигналът е дошъл точно навреме, а? Една минута по-късно и…
— Кой е подал сигнала?
— Анонимно обаждане в централата. Те уведомили моя отдел, откъдето уведомиха мен.
— Защо не дойдохте веднага?
Гросман се изчерви и отклони погледа си с виновно изражение.