— Проблемът е там, че по това време аз бях… бях в тоалетната на „Арабеск“ — обясни тихо, почти шепнешком. След това срамно признание той отново погледна към ранения. — Нямаше как да изхвърча от там при тези обстоятелства, нали? Вече си представяте какво шоу щеше да бъде. — Той махна с ръка към Валентина. — Тъй като знаех, че госпожа Феро е отседнала в стаята до вашата, незабавно й се обадих.
Италианката хвърли поглед към израелския си колега, който стърчеше зад нея.
— Вие също ме заварихте в много подходящ момент — каза тя, сочейки себе си. — Само че мен, за разлика от вас, това не ме притесни. Дойдох, както си бях.
— Но вашето положение е било по-добро от моето — възрази Гросман, едва ли не обиден. — При мен ситуацията бе много по-конфузна.
Валентина не отговори. Вместо това помогна на португалеца да се изправи, което той стори с очевидно затруднение. Все още увита в хавлията, която скриваше формите и, италианката се увери, че раненият се чувства добре, после взе пистолета, който беше оставила на леглото, обърна се и се запъти решително към вратата.
— Отивам в стаята си — обяви тя, показвайки разголения си гръб. — Трябва да облека нещо прилично.
Тя изчезна през зейналата врата и остави Томаш сам с двамата израелски полицаи: Гросман и униформения мъж, който охраняваше терасата.
— Какво правите, за да хванете този тип?
Главният инспектор махна с ръка към прозореца и всичко, което се намираше отвъд него.
— Изолирахме района и претърсваме всеки сантиметър — обясни той. — Но честно казано, не мисля, че ще се остави да го хванат. Нашият човек имаше предостатъчно време, за да се измъкне. Сигурно вече е в другия край на града. А може би е избягал в Рамала, Витлеем или Тел Авив.
— И на мен така ми се струва.
Гросман посочи раната на шията на Томаш.
— Вие сте били доста близо до заподозрения. Как изглежда?
Томаш направи знак с ръка, показвайки височина, с четири пръста по-ниска от неговата.
— Структурата му е такава. Слаб и бърз, но е силен. Сигурно е служил в армията. Обезвреди ме по невероятен начин, сякаш ме бяха напъхали в клетка. Ръцете му са железни.
— А лицето?
— Едва го зърнах. Той ме изненада, наведе главата ми надолу, така че да не мога да го видя. Разбрах само, че целият е облечен в черно и е много късо подстриган, като войник. — Томаш потрепери. — Опасен тип.
— Каза ли нещо?
Португалецът кимна.
— Нарече ме агнец и ме уведоми, че съм му бил посочен като изкупителна жертва. — Той върна назад кадрите, записани в паметта му. — И една любопитна подробност: носеше ритуален кинжал. Каза, че бил използван от предците му при жертвоприношенията в Деня на изкуплението и за убийствата на легионери езичници.
— Легионери? — изненада се израелският полицай. — Това е явна препратка към големия бунт преди две хиляди години, който довел до разрушаването на Йерусалим и до прогонването на евреите от Светите земи.
— Очевидно. И знаете ли коя е била една от най-активните еврейски групировки, взели участие в бунта?
Гросман присви очи.
— Сикариите.
В стаята изведнъж настъпи тишина, докато двамата осмисляха значението на това заключение. В този миг мълчанието беше нарушено от двама мъже в бели престилки, които нахълтаха в стаята с носилка и забързания вид на хора, които имат важна работа за вършене.
— Покойникът? — попитаха те.
Гросман се усмихна и посочи към Томаш.
— Този тук — отвърна той. — Но тъй като с християнин и се намира в Йерусалим, тялото му очевидно е възкръснало.
Новодошлите, изглежда, за момент се разочароваха при вида на наблюдаващата ги жертва, но когато забелязаха раните по шията и дясната ръка на португалеца, веднага се оживиха. Пътуването им не беше напразно.
— Трябва да ви прегледаме — незабавно обяви единият парамедик, който, изглежда, беше по-главният от двамата. — Ще ви закараме в болницата, за да се погрижим за раните ви. Хайде.
Мъжът в бяла престилка дръпна Томаш за ръката, но раненият се освободи с грубо и рязко движение.
— Един момент.
— Къде отивате? — учуди се парамедикът. — Линейката е долу и чака…
Историкът отиде до нощното шкафче и взе листа хартия, оставен до малката лампа. Увери се, че точно това търсеше, и се приближи до Арни Гросман.
— Нашият човек ни остави още едно послание.