— Да, значи е лъв пазител.
Историкът поклати глава с поглед, все така вперен в рисунката.
— Не. Това е Марко.
— Моля?
Томаш протегна ръка към шкафчето до леглото и отвори чекмеджето. Бръкна вътре и извади малка дебела Библия, отпечатана на иврит и английски.
— В трети стих от Първа глава на Евангелие от Марко се казва: „Гласът на викащия в пустинята говори“. Този глас, гласът на Йоан Кръстител, по-късно е сравняван с рев на лъв. Затова се приема, че крилатият лъв е символ на Марко.
Двамата полицаи бяха вперили поглед в нарисуваната на хартията фигура.
— Този лъв е символ на Марко?
— Точно така. — Той показа знаците, изписани до лъва. — И това I:XV очевидно са римски цифри. Препращат ни към определен стих от Евангелие от Марко. Стих, който живее във времето. — Томаш повдигна вежди. — Същото време, което разкрива истината.
Валентина и Гросман захласнато зяпаха загадката в ръцете на португалеца.
— Тоест — каза италианката с обхванат от вълнение глас — убиецът ни казва, че истината за Исус се съдържа в този стих?
— Бинго! — извика Томаш. — Стих I:XV. Или 1:15 с арабски цифри.
Трите чифта очи почти едновременно погледнаха надолу към Библията, която Томаш държеше в ръка.
— Хайде, човече — заповяда израелецът. — Прочети този стих.
Библията на Томаш беше отворена на първата страница на Евангелие от Марко, където току-що бе прочел за „гласа на викащия в пустинята говори“ в трети стих на Първа глава, затова трябваше само да погледне няколко реда по-надолу, до стих 15.
— Това са думи на Исус — обясни той, приготвяйки се да чете. — „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.
Двамата полицаи замълчаха за миг, очаквайки продължение, но португалецът вдигна глава и ги погледна, сякаш нямаше повече за четене.
— А останалото? — поиска да узнае италианката. — Къде е останалото?
Томаш се усмихна загадъчно.
— Няма повече — отвърна. — Стих 15, глава Първа е това.
С повдигнати вежди и въпросително изражение Валентина хвърли недоверчив поглед към Библията.
— Това ли? — учуди се тя. — Това ли е великата истина за Исус?
Историкът кимна.
— Цялата истина.
— И какво му е толкова специалното? Каква велика истина разкрива тази толкова обикновена и невинна фраза?
Томаш взе Библията и показа страницата на двамата полицаи, подобно на адвокат, който представя решаващо доказателство пред съда.
— Това, приятели мои, е стих, който много християнски теолози биха искали да видят премахнат завинаги от Новия завет!
Валентина направи невярваща гримаса.
— Шегувате се…
— Драга моя — започна той с тържествен тон, — в този кратък стих се съдържа необикновената истина за Исус Христос.
— Нима? И каква е тя?
Португалският учен остави книгата на леглото и скръсти ръце, като местеше поглед между Валентина и Гросман, подобно на тореадор, който избира кой бик да предизвика.
— Последната тайна на Библията.
XLII
Кръвта вече беше засъхнала по острието, когато Сикариус пъхна кинжала под струята вода и започна да го мие. Работеше внимателно, дори прекалено внимателно, сапунисвайки метала с деликатни, но методични движения. Водата, която се стичаше от него, розовееше и по лицето му пробягна лека усмивка — сякаш беше сам Мойсей, който току-що се е пречистил с една от десетте личби, покосили Египет.
— Тъй казва господ: „по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв“ — прошепна той, цитирайки Свещеното писание в несекваща молитва. — „И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв, и рибата в реката измря, и реката се усмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя. Но…“
Водата, която се стичаше, вече не беше червена и Сикариус замълча. Свещеният кинжал беше пречистен. Отмести го от чешмата и го подсуши с талита — молитвената наметка, за да гарантира ритуалното му пречистване. След това отиде внимателно да положи сиката в черното кожено куфарче, което прибра в сейф.
Като приключи с ритуала по почистването на кинжала, Сикариус взе мобилния си телефон. Набра номера и зачака. Линията се изпълни с приятен, макар и монотонен женски глас.