Арни Гросман присви очи, разпознавайки израза.
— Небесното царство.
— Разбира се — потвърди Томаш. — Някои юдейски секти започнали да вярват, че този дуализъм между доброто и злото съществува открай време. Така дуализмът станал апокалиптичен. В онези дни властвал Велзевул и това обяснявало цялото зло и всички страдания, съществуващи на земята. Светът бил царство на Дявола, където управлявали грешниците и покварените — съмишлениците на Велзевул. Праведните и добродетелните били онеправдани. Но в края на тази епоха на злото щяло да се случи преломно събитие. Едни смятали, че бог ще изпрати Месия, който ще поведе битката срещу злото; според други, пратеникът щял да бъде някой друг, наричан от Писанията Син Човеческий. Тази пророческа идея с описана в Книгата на пророк Даниил, Седма глава, стихове 13-14: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши“. Тоест, според пророчеството на Даниил, посредникът на бог, който ще дойде да установи царството му, е този Син Човеческий. Но дали чрез Месията, или чрез Сина Человеческий, факт е, че бог щял да се намеси в съдбата на света, да срази силите на злото и да остане на земята. Мъртвите щели да бъдат възкресени и всички човеци — съдени.
Израелският полицай разпозна в тези думи едно от най-важните пророчества в Писанията.
— Денят на Страшния съд.
— Да. След този голям съд щяла да започне една нова ера, в която нямало да има болка, нито страдание, нямало да има омраза или отчаяние и господ щял да царува. Царството божие.
Валентина мълчаливо изслуша всичко, но вече започваше да става нетърпелива. В ръката си държеше бележката със загадката и, възползвайки се от настъпилата пауза, я показа на историка.
— Всичко това е много интересно — каза тя. — Но какво общо има този разказ с разгадаването на шарадата?
Томаш отвори Библията, която лежете на леглото му.
— Не е ли очевидно? — попита той. — Загадката ни препраща към глава 1, стих 15 на Евангелие от Марко. Отново ще прочета думите на Исус, цитирани в този стих. — Томаш прочисти гърлото си. — „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.
Болничната стая внезапно потъна в тишина. Думите на Исус бяха осмислени в цялото им противоречие и всички възможни смисли.
— Времето се изпълни и наближи царството Божие? — повтори Валентина, опитвайки се да намери някакъв смисъл от онова, което току-що бе чула. — Да не намеквате, че Исус е казал, че времето на Велзевул е свършило и че бог ще основе Своето царство?
— Така пише в стиха, нали?
— Но… но какво означава това?
Историкът се взря в италианката.
— Не е ли очевидно? — попита риторично той. — Исус е проповядвал Апокалипсиса. — Махна с ръка към прозореца. — Никога ли не сте срещали по улицата онези луди с дълги бради и плакати, на които пише Покайте се! Краят е близо! и други глупости от този род? Не сте ли? — Той посочи към малкото сребърно разпятие на шията й. — Ами Исус е бил един от тези проповедници.
— Mamma mia! — възмути се тя. — Как може да твърдите подобно нещо?
— Но е истина! — настоя Томаш. — Дори семейството на Исус смятало, че той не е добре с главата!
Сякаш някой заби нож в красивото тяло на Валентина.
— О! — простена тя. — Как смеете? Девата… Madonna… Пресветата Богородица никога не би помислила такова нещо за сина си! Тя е знаела, че той е… специален. Светата Дева винаги му е била вярна!
Томаш нетърпеливо заразлиства Библията.
— Наистина ли? — попита той. — Тогава да видим какво се казва в Евангелие от Марко. — Намери параграфа. — Стих 21, глава 3: „И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си“. — Вдигна поглед. — Исус „бил извън себе си“? Нима собствените му роднини, които изтичали „да Го приберат“, мислели така за него? Семейството на Исус е смятало, че е полудял? Но какво означава това?