За няколко минути всички се събраха в спалното помещение, като сирените звучаха през цялото време. Мира тъкмо оправяше нелепо тънката възглавница на койката си, когато изведнъж спря, огледа се и попита:
— Къде е Робърт?
Отговори един от канадците:
— Преди минутка го видях до вратата.
Това беше достатъчно. Ранджит вече излизаше на бегом през същата тази врата, като викаше момчето по име през воя на сирените. Бързо откри сина си — детето зяпаше многоцветното петно на Ван Аленовия пояс през прозореца — и още по-бързо го завлече обратно в убежището. Затвори вратата и се обърна да успокои Мира и Наташа, както и другите, които се бяха струпали на входа.
— Нищо му няма — оповести той. — Попитах го какво го е прихванало, а той пак подхвана за някаква риба.
Хората въздъхнаха облекчено и се разприказваха. Възрастната канадка сви замислено устни и попита:
— Видял е риба, така ли? Защото по новините съобщиха, че доста хора са видели разни неща от Небесната кука — метални неща, заострени в двата края. През погледа на едно дете може би приличат на риби.
— Същите неща, които хората уж виждали навсякъде — потвърди зет й. — Мислех, че е поредната масова психоза, но вече не знам. Може пък да е истина.
В същото това време онези съвсем истински девет-ръкокраки водеха разгорещени спорове в малките си кораби с форма на канута.
Решението да изключат щитовете, които ги скриваха от погледа на примитивните земляни, им се беше сторило добро в началото. Оттогава обаче всички девет-ръкокраки говореха един през друг по теснолъчевата комуникационна мрежа, която им позволяваше да общуват, без да бъдат засечени от земляните. Дискусиите им имаха само една тема — правилно ли бяха постъпили?
В опит да си отговорят на този въпрос общият правилник беше изтеглен и разпратен на всички, за да го проучат отново. Експертите по комуникациите между девет-ръкокраките и големите галактици размишляваха дълго време, преди да излязат с мнение. И понеже от малки бяха обучавани да тълкуват и разбират всеки нюанс на всяка инструкция, издавана някога от големите галактици, мнението им се уважаваше от всички, а становищата им рядко се оспорваха.
Изразено с терминологията на земните адвокати, мнението им гласеше следното: големите галактици изрично бяха забранили на девет-ръкокраките да осъществяват комуникация с човешката раса. В същото време заповедите не упоменаваха дали девет-ръкокраките да пазят присъствието си в тайна от тях.
Следователно, експертите изказаха становище, че големите галактици не биха имали основание да ги накажат сурово за стореното. А, отбелязаха експертите, в архивите са налице достатъчно данни, които сочат, че големите галактици притежават някаква концепция за справедливост и основателност, или поне нещо от този род. Вероятно биха ги смъмрили. Възможно беше дори да ги накажат. Но едва ли щяха да стигнат дотам, че да унищожат цялата раса на девет-ръкокраките.
Другите клиентски раси на големите галактици изобщо не биха поели подобен риск. Едно-точка-петиците със сигурност не биха го сторили. Също и машинно-складираните. Никоя от подчинените на големите галактици раси не притежаваше необходимото чувство за хумор, нито си бе позволявала някога подобна простъпка. До този момент обаче.
33.
Частни проблеми на фона на един ликуващ свят
Водите на река Нил навярно никога повече нямаше да представляват заплаха за световния мир, защото и в Кения, и в Египет населението беше гласувало в полза на Pax per Fidem. Дори преди миротворците на Pax per Fidem да стъпят на тяхна територия, екипи от кенийски хидролози бяха допуснати в контролните зали на Асуанската язовирна стена, а двете страни бяха отворили ракетните си бази за международен контрол. Скоро след това принципите на прозрачността бяха наложени и на тежката им промишленост, доколкото имаха такава.
И не бяха последните. Четирите страни от южната половина на Африка, които си оспорваха водите на едно езеро със средни размери, видяха какво сполетя една от тях, която бе имала неблагоразумието да прати военна сила срещу останалите три. Когато въпросната страна — след като беше надлежно предупредена и не обърна внимание на предупреждението — опита вкуса на „Тих гръм“, останалите три се присъединиха заедно с нея към Pax per Fidem.
И тогава дойде големият пробив.
Република Германия дебатира, спори, а накрая реши да проведе свой референдум. Ужасяващите спомени за изгубени войни надделяха над опасното немско чувство за съдбовност. И там населението гласува в полза на Pax per Fidem. Германия отвори границите си за Обединените нации, разпусна символичната армия, която бе поддържала дотогава, и подписа световната проектоконституция, подготвена от Pax per Fidem.