Първото беше до армадата на едно-точка-петиците, намираща се в момента на много малка част от светлинната година от планетата, която беше инструктирана да обезлюди. „Отменям инструкциите за обезлюдяване — започваше съобщението. — Прекратете незабавно мисията. Обратно ускорение при пълна тяга. При нужда използвайте извънреден протокол.“
Второто съобщение беше предназначено както за армадата, така и за девет-ръкокраките, и нареждаше да бъдат преустановени всички действия, които издават присъствието им на земните обитатели…
Което създаде известен проблем на машинно-складираните оператори в сто петдесет и четирите кораба на армадата.
Те разбраха заповедите, но такива заповеди беше лесно да издадеш и не толкова лесно да изпълниш. Когато си на космически кораб, не може просто да скочиш на спирачките. Защото спирачки нямаше. Едно беше да включиш обратното ускорение, което те сториха незабавно. Беше си ужасна загуба на електрическа енергия и работна течност, разбира се, но това беше без значение. Тези ресурси, както и всичко останало във видимата вселена, в края на краищата принадлежаха на големите галактици. Щом са решили да ги прахосват, тяхна си работа.
Не това, а втората част от инструкциите притесняваше едно-точка-петиците. Наредено им бе да останат невидими за земните обитатели.
Не че девет-ръкокраките не бяха видели вече сметката на прикритието им. Само че сега, когато едно-точка-петиците изхвърляха гигаджаули енергия през ауспусите си и сто петдесет и четирите им кораба светеха като ярки фарове от йонизирани газове, как да останат незабелязани?
36.
Подготовка за състезанието
Някои хора сигурно биха очаквали тържественото изпращане на участниците в състезанието със слънчеви платна да се проведе в гигантска зала в град като Ню Йорк, Пекин или Москва. Но не се проведе там. Вярно, камерите следяха всичко и го препращаха към екраните по целия свят. Но въпросните камери се намираха в малката зала на терминала, а присъстващите — седмината състезатели, помощниците и семействата им, и малкото ВИП гости — наброяваха не повече от двеста души.
Мира смяташе, че се досеща защо. Без съмнение никои две от Големите три не биха допуснали третата да бъде домакин на събитието. Знаеше го, но си замълча. А после погледът й се спря за пореден път на Наташа, застанала висока и сериозна до другите шестима състезатели, докато един съдия им разясняваше за последно правилата.
— Изглежда страхотно, нали, нашата Наташа? — прошепна тя на съпруга си, макар да знаеше отговора.
И го получи. И Ранджит като нея си даваше сметка, че Наташа е не само най-умната и най-способната от седмината пилоти на слънчеви платна, но и че изглежда изумително — и дори притеснително — зряла за своите шестнайсет години. Ранджит насочи вниманието си към най-притеснителната част от сцената.
— Ето го онзи бразилец, Олсос. Стои до нея — посочи той на съпругата си.
Тя побърза да го стисне за ръката.
— Рон е добро момче — каза тя с мъдростта на жена, която също е била на шестнайсет години и го помни. А после възкликна: — О, здрасти, Йорис.
Поздрави Ворхулст с прегръдка, а Ранджит му подаде ръка.
— Всеки момент ще обявят старта — съобщи им Ворхулст. — Дойдох да ви кажа здрасти. А, и още нещо — инженерният екип на куката организира малко залагане. Аз заложих на Наташа.
— Затова ли се разтърчаха така инженерите преди малко? — попита Мира.
Ворхулст примигна насреща й.
— О, това ли? Не. Пристигна циркулярно съобщение от контролния космически център в Масачузетс. В Кентавър току-що е избухнала изключително ярка свръхнова с някои странни характеристики. — Той се ухили. — За миг ми се прииска да не бях зарязвал астрономията. — А после, когато председателстващият изпращането се качи на подиума, а изпращачите тръгнаха към столовете си, Ворхулст каза: — Ще се видим по-късно!
Само една реч беше произнесена на церемонията — от новоизбрания президент на Република Шри Ланка, Дхатусена Бандара. Определено имаше вид на президент, със силно, макар и поостаряло лице, и стегнатата фигура на човек, който никога не си е позволил да качи килограми. Но думите му бяха напълно лишени от официалност и помпозност.
— Няколко нации — обърна се той към подбраната публика — искаха това събитие да се проведе в голям град, но не би. Провежда се тук. И не защото моята страна го заслужава повече от която и да било друга. А просто защото, по силата на географския си късмет, Шри Ланка приюти на времето Небесната кука. Без Небесната кука това състезание никога не би се провело. Пак на нея ще се качат тези седмина прекрасни младежи, за да се издигнат до ниска околоземна орбита. Пак тя транспортира корабите им, парче по парче, и сега тези парчета са почти сглобени, за да полетят с тях на това най-велико състезание в историята на човечеството. Нека Бог ги благослови и ги върне живи и здрави след края на надпреварата.