След като се убеди, че всичко е наред — но не и секунда по-рано! — Наташа се зае с личния си екран. И понеже всички съобщения минаваха през командния съд, преди да стигнат до нея, а хората там пропускаха само съобщения от предварително одобрен списък, на Наташа й бе спестен пороят от благопожелания и молби за една или друга услуга. Имаше едно съобщение от семейството й, едно от Гамини и едно от Йорис Ворхулст. И нищо повече. А дори и тези три не изискваха отговор.
Наташа се замисли дали да не поспи. Вярно, че състезанието едва беше започнало, но към съня трябваше да се подходи планово и разумно. Всички други яхти бяха с двучленни екипажи и пилотите им можеха да си почиват на смени. Само Наташа Субраманиан нямаше кой да я смени.
Решението беше лично нейно, разбира се — вдъхновила се бе от онзи самотен ветроходец, Джошуа Слокъм, обиколил света с малката си платноходка преди много години. Щом той е успял, повтаряше тя, значи и тя ще успее. А и съществуваше реално основание за решението й. Скоростта на слънчевите яхти беше обратнопропорционална на теглото. Втори пилот плюс всички свързани с пребиваването му запаси биха добавили още триста килограма към тежестта на капсулата, триста килограма, които като нищо можеха да наклонят везните от победата към поражението.
Така че Наташа стегна ластичните колани на пилотското кресло около талията и бедрата си. Поколеба се за миг. Сигурно би било интересно да види какво дават по новините, особено ако вече имаше развитие около онази странна свръхнова, която беше разцъфнала необичайно ярка в южното небе, а после изведнъж беше изчезнала…
Дисциплината надделя над любопитството. Наташа прикрепи към челото си сънните електроди, нагласи таймера на три часа и се отпусна. Бавно и нежно, хипнотичните пулсации обхванаха предния лоб на мозъка й. Цветни спирали от светлина се разляха под затворените й клепачи, разширявайки се към безкрайността.
После нищо.
От дълбокия сън я извади силният писък на алармата. Наташа се събуди моментално и плъзна поглед по вградените в контролното табло уреди. Бяха минали само два часа… но над скалата, измерваща ускорението, мигаше червена светлинка.
Ускорението се забавяше. „Диана“ губеше мощност.
Обучението създаваше дисциплина. Дисциплината предотвратяваше паниката. Въпреки това сърцето на Наташа се качи в гърлото й, докато тя откопчаваше задържащите я към креслото еластични колани. Първата й мисъл беше, че нещо е станало с платното. Може би предотвратяващите въртенето механизми бяха отказали и нишките на такелажа се бяха оплели. Но когато провери уредите, следящи опъна на нишките, показанията им я озадачиха. Уредите, следящи едната страна платното, даваха нормални показания. Стойностите на опъна от другата страна падаха пред очите й.
После разбра какво става. Премести се при перископа и го нагласи за широкоъгълен поглед към краищата на платното. Да! Ето какъв беше проблемът… и причината можеше да е само една.
Гигантската сянка с остри ъгли, която се плъзгаше над сребристото огледало на нейното платно, казваше всичко. Едната страна на „Диана“ беше потънала в сянка, сякаш голям облак е застанал между нея и Слънцето, закрил е светлината и е спрял притока на слабото налягане, което тласкаше кораба й напред.
Само че в космоса облаци нямаше.
Наташа се ухили и завъртя перископа по посока на Слънцето. Оптичните филтри се включиха автоматично, за да предпазят очите й, и Наташа видя онова, което знаеше, че ще види. Гигантско детско хвърчило, което закрива слънчевия диск.
Хвърчило… На трийсетина километра зад „Диана“ южноамериканската „Санта Мария“ се опитваше да постави Наташа в условията на изкуствено слънчево затъмнение.
— Ха, сеньор Роналдиньо Олсос — прошепна Наташа, — това е най-старият номер на света!
Така си беше и при това не беше забранен. Още в дните на океанските гонки шкиперите са правели и невъзможното да лишат своите съперници от скъпоценния вятър.
Но на този номер се хващаха само некомпетентните, а Наташа де Сойза определено не спадаше към тази категория. Миниатюрният й компютър — голям колкото кутия за кибрит, но мощен колкото мозъците на хиляда програмисти взети заедно — обмисли въпроса за част от секундата и изплю нужните корекции на курса.