Но после, като по чудо, като по магия, това изобщо не се случи!
5.
От Меркурий до Оорт
Часът по астрономия не се проведе в обикновена учебна стая, а в една от аудиториите — зали с амфитеатрално разположени места, побиращи стотина студенти. Почти всички места бяха заети, дори тези на първия ред, който беше на едно ниво с катедрата, стола и лектора, а той не изглеждаше много по-възрастен от самия Ранджит. Казваше се Йорис Ворхулст. Беше очевидно, че е бюргер, и почти също толкова очевидно, че е получил образованието си в чужбина.
Местата, където беше учил, впечатлиха Ранджит. Все места, свещени за астрономите. Д-р Ворхулст беше получил магистърската си степен в Хавайския университет в Хило, пак там беше изкарал стаж в обсерваторията на Кек, където се намираше най-големият оптически телескоп в света; доктората си беше защитил в Калтек, като едновременно с това беше работил в лабораторията по свръхзвукова тяга в Пасадена. Там участвал в екипа, ръководил „Фарауей“, космическия апарат, който мина покрай Плутон на път към пояса на Кайпер — или към останалата част от пояса на Кайпер, както би казал Ворхулст, защото беше поддръжник на старото решение на астрономическата гилдия, което лиши Плутон от статута му на планета и го причисли към милионите снежни топки на Кайпер. (Всъщност, както обясни Ворхулст на студентите, „Фарауей“ вече бил стигнал почти до края на Кайперовия пояс и се насочвал към облака на Оорт.)
След което Ворхулст се зае да обясни всички тези непознати (поне за Ранджит) неща — неща, които Ранджит сметна за пленителни.
А после, в края на часа, Ворхулст им съобщи добрата новина. Всички те щели да имат привилегията да погледнат през най-добрия телескоп на Шри Ланка, който се намирал в обсерваторията на планина Пидурутхалагала.
— Огледалото му е цели два метра в диаметър — каза той. А после добави: — Подарък е от правителството на Япония, както и предишният, по-малък телескоп, който новият замени. — Това предизвика аплодисменти от публиката, но те не можеха да се сравняват с бурята от ръкопляскания и викове, когато Ворхулст продължи: — А, между другото, компютърната ми парола е „Фарауей“. Чувствайте се поканени да я използвате свободно за достъп до астрономически материали в нета. — Сред последвалия одобрителен хор най-силно викаше момчето синхалезе на мястото до Ранджит. А когато преподавателят погледна таймера на стената и каза, че през оставащите десет минути до края на часа студентите могат да задават въпроси, Ранджит беше сред първите, които вдигнаха ръка.
— Да — каза Ворхулст и погледна вграденото в катедрата си електронно табло с местата и имената на студентите. — Ранджит?
Ранджит стана.
— Питах се дали сте чували за Пърси Моулсуърт.
— Моулсуърт? — Ворхулст заслони очи с ръка, за да види по-добре Ранджит. — Вие от Тринкомалее ли сте? — Ранджит кимна. — Да, той е погребан там, нали? Колкото до въпроса ви, да, чувал съм за него. А вие виждали ли сте лунния кратер на негово име? Е, сега ще ви се удаде възможност. „Фарауей“ ще ви даде достъп до страницата на лабораторията по свръхзвукова тяга.
И Ранджит направи точно това веднага след края на часа. Бързо откри сайта на лабораторията на един от редицата компютри в коридора и изтегли великолепна снимка на лунния кратер, носещ името на Моулсуърт.
Наистина беше внушителен — с диаметър почти двеста километра. Вътрешността му — почти плоска равнина, беше надупчена от десетина по-малки кратери с метеоритен произход, сред тях и един с великолепен централен връх. Ранджит си спомни как с баща си ходеха на гроба на Моулсуърт в Тринкомалее. Колко хубаво би било, ако можеше да сподели с него новината, че е видял как изглежда лунният кратер на името на астронома. Но това едва ли беше възможно.
Останалите предмети в програмата на Ранджит не бяха и наполовина толкова интересни, колкото астрономията, но това можеше да се очаква. Записал беше антропология, защото смяташе, че ще може да изкара изпита без много усилия. В това отношение очакванията му се оправдаха, но другият значим факт относно антропологията, както Ранджит скоро откри, беше нейната почти смъртоносна отегчителност. Психология записа, защото му се искаше да научи нещо повече за синдрома ГСШМ. Но още на първата лекция преподавателят му каза, че лично той не вярва в ГСШМ, без значение какво би казал друг преподавател в друг курс. („Защото ако човек наистина оглупяваше, когато се занимава с много неща едновременно, то как всички вие бихте успели да завършите университета?“) Колкото до философията, нея избра по причини, подобни на тези, заради които се беше спрял и на антропологията — изглеждаше му като предмет, който можеш да избуташ без много учене.