— Дамата с мен е Ани Шкода — обясни Ворхулст на класа. — Тя ми беше научен ръководител в Хило — и не си мислете разни глупости, защото месец след като тази снимка беше направена, Ани се омъжи за някой друг. Тук сме снимани точно преди да се спуснем в онова, което американците наричат Турстоновата лавова тръба. Лично аз предпочитам хавайското име — нахуку, защото човекът на име Турстон, с когото е свързано американското название, няма нищо общо с тръбата. Бил е просто вестникарски издател, който подхванал кампанията за създаването на Националния вулканичен парк. Както и да е, преди четири-петстотин години Килауеа — или по-ранният вулкан Мауна Лоа — изригнал. Потекла лава; лавата образувала тръби. И тези тръби се запазили като огромни проходи в скалата. С течение на годините ги покрили кал, пръст и още Бог знае какво, но те и досега са си там. — Замълча и плъзна поглед по редиците от студенти. — Някой иска ли да познае какво общо има това с Луната? — Двайсетина ръце се вдигнаха едновременно. Ворхулст избра момчето до Ранджит.
— Да, Джуде?
Момчето скочи нетърпеливо.
— И на Луната е имало вулкани.
Преподавателят кимна.
— Имало е и още как. Било е отдавна, разбира се, защото Луната е много малка и отдавна е изстинала. Но и днес се вижда къде е имало гигантски вулкани, къде базалтови потоци от лава все още покриват площ от стотици квадратни километри, а по лунната повърхност има много възвишения — в равнините или във вътрешността на кратерите, — които най-вероятно са с вулканичен произход. А щом има втвърдени потоци и възвишения, значи е имало лава, а където е имало лава, там е имало и какво?
— Лавови тръби! — извикаха десетина студенти едновременно. Ранджит беше един от тях.
— Лавови тръби, точно така — кимна Ворхулст. — На Земята тръби като нахуку рядко са с диаметър повече от два метра, но на Луната е различно. Заради по-слабата гравитация там тръбите достигат размера на Ламанша, канала между Англия и Франция. Стоят си там и чакат някой да дойде, да прокопае тунел до някоя от тях, да я херметизира здраво, да я напълни с въздух… а после да отдава под наем жилищна площ на имигранти от Земята. — Вдигна поглед към таймера над екрана, който беше преминал от зелено през жълто и вече мигаше в червено. — И това е краят на днешната лекция — оповести той.
Но не съвсем, както се оказа, защото поне половин дузина ръце още бяха вдигнати. Д-р Ворхулст погледна с вдигнати вежди неумолимата червена светлина на таймера, но така или иначе се предаде.
— Добре — каза той. — Още един въпрос. Какъв е той?
Неколцина от нетърпеливите студенти свалиха ръцете си и се обърнаха в очакване към едно момче, което Ранджит беше виждал в компанията на Джуде, който седеше до него на банката. Въпросното момче заговори веднага, сякаш тъкмо този шанс беше чакало.
— Д-р Ворхулст — поде то, — искахме да попитаме какво е мнението ви по един въпрос. Говорите така, сякаш вярвате, че разумният живот се среща често в галактиката. Наистина ли мислите така и защо?
Ворхулст го изгледа насмешливо.
— Стига, момчета! Откъде да знам, че някой от вас няма роднина вестникарски репортер? И ако кажа онова, което искате да кажа, представяте ли си каква статия ще се получи? „Университетски звездоброец твърди, че безброй извънземни раси се състезават с човечеството“?
Момчето не отстъпи.
— А твърдите ли подобно нещо? — попита то.
Ворхулст въздъхна.
— Добре — каза той. — Въпросът заслужава откровен отговор. Не ми е известно научно основание, което да отхвърля съществуването на значителен брой животоподдържащи планети в нашата галактика, нито научна причина поне на част от тези планети да не се е развила напреднала цивилизация. Това е истината. И аз никога не съм я отричал. Разбира се — добави той, — не става дума за съществата със свръхсили от комиксите, които искат да превърнат хората в роби или да ни унищожат. Като… как им бяха имената? Враговете на Супермен, които баща му заловил преди планетата им да избухне и натикал в носещ се из космическото пространство затвор, който прилича на преспапие, само че нещо се объркало и те излезли на свобода?
Някой извика от задните редове:
— Генерал Зод ли имате предвид? — И друг глас: — И момичето, Урна. — А после още десетина в хор: — И Нон!