— И какво правим с въпросното електричество? Йонизираме някаква работна течност — газ като ксенона например, — газът се възпламенява, изригва от дюзите на ракетата при много висока скорост и привежда ракетата в движение.
Спря, колкото да си поеме дъх.
— Вярно — призна той, — електрическата ракета не може да постигне бързо ускорение. Но може да ускорява неограничен период от време, а колкото по-дълго трае ускорението, толкова по-висока е резултатната скорост. Можете да ускорявате през половината път. А после обръщате ракетите с дюзите напред и започвате да забавяте, докато пристигнете на Марс. Досеща ли се някой какво означава това?
Ворхулст им даде минутка да съобразят, но никой не се справи.
— Означава — обясни им накрая той, — че колкото по-далеч отивате, толкова по-висока скорост ще развиете. Електрическата тяга едва ли е подходяща за пътуване до Луната. Разстоянието е малко и времето няма да ви стигне, за да развиете висока скорост. За Марс обаче електрическата тяга е най-подходяща. А до външните планети, да речем Уран или Нептун, пътуването няма да отнеме много повече време, отколкото до Марс! А ако наистина ще ходите някъде далеч, например до облака на Оорт, ускорението постига такава висока скорост, че дори такова едно немислимо разстояние става достъпно!
После замълча и се ухили.
— Е — каза той, — не бързайте да залагате всичко на електрическата ракета, защото тя има един сериозен недостатък — електрически ракети просто няма. — Ворхулст повиши глас да надвика стоновете на разочарование. — Няма съмнение относно принципите й на действие. Но никой никога не е строил такава ракета, защото тя не може да излети от земната повърхност. Нужно й е нещо, което да я изведе в ниска околоземна орбита. Нещо като космическия лифт на Арцутанов, а както знаете, такива не се намират.
Отправи им тъжна усмивка.
— Е, някой ден и това ще стане — обеща той. — Тогава електрическите ракети ще влязат в серийно производство за нула време и мога да се хвана на бас, че поне двама-трима от вас ще пътуват до разни странни и вълшебни места. Но засега ще си стоим на Земята, защото космическите лифтове и електрическите ракети все още не съществуват.
Което, като си помислиш, беше вярно, поне за маломерното пространство около Земята, макар че и това скоро щеше да се промени.
В интерес на истината, малко по-далеч (но не много) сто петдесет и четири от въпросните електрически ракети вече се прицелваха право към Земята, а съществата в тях изобщо не ги смятаха за необичайни.
Тези същества бяха едно-точка-петиците и те (или предците им) пътуваха между звездите с подобни космически апарати от много поколения насам. И мисиите им неизменно бяха от този вид. Работата беше там, че едно-точка-петиците имаха уникално място сред подчинените разумни видове в галактиката.
Най-просто казано, те изпълняваха мокрите поръчки на големите галактици.
На страничния наблюдател едно-точка-петиците биха се сторили странен избор за този вид служба. Без щитовете и протезите си едно-точка-петиците не бяха много по-големи от земната котка. Само че страничният наблюдател едва ли би имал възможност да види едно-точка-петиците в подобно „разсъблечено“ състояние. Незаменимите защитни устройства бяха с половината от телесната маса на едно-точка-петиците (оттам и наименованието им) и всеки елемент от тези устройства им беше жизнено необходим. Някои от тях предпазваха крехките органични същества от радиация — от йонизираните течове на ядрените електроцентрали в корабите и от лъчевата утайка, останала след отдавнашните им ядрени войни. Както и от смъртоносно силните ултравиолетови лъчи на родната им звезда, които проникваха свободно през озоновия слой на планетата им поради простата причина, че по-раншните им дейности я бяха лишили от такъв. Част от химическите им процесори отстраняваха отровите от въздуха, който дишаха, и от храната и водата, които приемаха. Други просто им помагаха да не полудеят от непоносимия шум, пропил всяка частица на техния свят (за тази цел използваха звукопоглъщащи обвивки и честотни занулители). Трети намаляваха интензитета на влудяващите проблясъци и изригвания, съпровождащи родната им индустрия.
На планетата им имаше няколко изолирани местенца, където едно-точка-петиците можеха да се съблекат, без това да им струва живота. Това бяха залите за размножаване и раждане, също и сградите, където се извършваха медицински и хирургически процедури. Нямаше много такива. Понеже на опустошената им планета имаше толкова много неща, от които да се пазиш, да неутрализираш или предотвратяваш, подобни места бяха не само редки, но и изключително скъпи.