Тези други същества не бяха костенурки, разбира се, макар че имаха по костенурски твърди черупки и по костенурски нисък коефициент на интелигентност. Големите галактици се опитваха да ги научат как да използват оръдия на труда.
Това беше една от многобройните задачи, които големите галактици си бяха поставили сами. По човешки стандарти, това навярно би минало за опит да се повиши стандарта на живите същества в галактиката.
Идеята беше, че ако твърдочерупковците се научат да използват лост, кука и камък за хвърляне, това може да са първите им стъпки към зараждаща се интелигентност. Ако това се случеше и при минимална намеса от страна на големите галактици, твърдочерупковците биха могли да стигнат и по-далеч. Дори биха могли да извървят пътя до високите технологии, без да открият междувременно такива нежелани етапи като подчинението, експлоатацията и войната.
Е, този проект щеше да отнеме много, много време. Но пък големите галактици не страдаха от липса на време и смятаха, че опитът си струва. Смятаха, че биха си стрували всичките положени усилия, ако в бъдещата история на вселената има поне един вид, който е успял да стигне до етапа на космическото колонизиране и трансформацията на материя, без по пътя да е усвоил изкуството на убийството. Големите галактици несъмнено бяха интелигентни и могъщи. Но понякога бяха и наивни.
9.
Лениви дни
Като цяло, Ранджит беше доволен от лятото си. Задълженията му на обекта не бяха тежки, а и изглежда, никой нямаше нищо против, че води четирите си патета на работа. Дот настояваше, че трябва да се занимава с тях само в дните, когато й е крайно наложително да отсъства от къщи. Само че тези дни не бяха малко. Понякога й се налагаше да отсъства, защото си търсеше работа, но в това отношение все нямаше късмет. По-често излизаше, за да продаде поредната дребна семейна собственост, която да осигури за кратко препитанието на децата.
Ранджит забеляза, че отсъствията й зачестяват. Реши, че Дот вероятно е свикнала да му има доверие за домочадието си. Нямаше нищо против. Дали от искрен интерес или обикновена любезност, но децата изглеждаха очаровани както от историите му, така и от математическите трикове, които им показваше. Явно дългогодишните му занимания с теорията на числата не бяха отишли напразно. Умееше да си играе с числата по начин, за който повечето хора дори не бяха чували.
Да вземем за пример умножението тип руски селянин. Като за начало Ранджит реши, че единствено Тифани знае да умножава. На другите каза:
— Няма нужда да се срамувате, ако не знаете как се умножават числа. В миналото е имало много възрастни, особено в места като Русия, които също не са можели да го правят. Затова измислили един номер. Нарекли го „руско умножение“. Ето как става. Първо написваме двете числа едно до друго, ето така. Да речем, че искате да умножите двайсет и едно по трийсет и седем.
Той извади малко тефтерче от джоба си, което се беше сетил да вземе, написа числата и им показа страницата:
21 37
— После… можете ли да умножавате по две? Хубаво. После удвоявате числото отляво, тоест двайсет и едно, и намалявате наполовина числото отдясно и ги написвате под първите числа. Ето така…
21 37
42 18
— Получава се остатък едно, след като разделите числото отдясно, но няма значение. Забравяме за остатъка. Продължавате да удвоявате и да делите на две, отново и отново, докато числото отдясно не се сведе до единица.
21 37
42 18
84 9
168 4
336 2
672 1
— А после зачерквате всички редове, в които дясното число е четно.
21 37
84 9
672 1
— Събирате числата в лявата колона.
21 37
84 9
672 1
_________
777
Отдолу Ранджит написа триумфално: „21×37=777“ и каза:
— И ето ви го отговора!
И зачака реакция. Получи цели четири, различни. Малката Бетси се сети какво трябва да направи и изпляска с ръце, аплодирайки успеха на Ранджит. Роузи изглеждаше доволна, но озадачена, Харолд се мръщеше, а Тифани любезно попита дали Ранджит ще й заеме тефтерчето и химикалката си. Взе да пише нещо, а Ранджит надничаше над рамото й. Ето какво написа Тифани: