37×2=74
21:2=10,5
10,5×74=777
— Да — обяви тя, — толкова се получава. Кажи две други числа, Ранджит, моля те.
Ранджит й даде лесна задача, осем по девет, а после още по-лесна, когато и Харолд поиска да опита. Успя и изглежда, нямаше нищо против да направи още елементарни руски умножения, но по-малките момичета май бяха на път да се разбунтуват. Ранджит възпря желанието си да им покаже защо руското умножение е пример за бинарна аритметика и реши да го отложи за друг път. Доволен от първия си успех в преподаването на теория на числата, той каза:
— Това беше забавно. А сега да хванем още няколко костенурки.
Гамини Бандара се прибра в Шри Ланка навреме, но когато се обади на Ранджит, имаше неприятни новини. Програмата му била дори по-запълнена, отколкото се опасявал. Нямало как да дойде в Тринкомалее, така че дали Ранджит не би дошъл в Коломбо, за да се видят?
Ранджит се подразни и не успя да скрие добре раздразнението си.
— Ами — проточи той, — не знам дали ще успея да се измъкна от работа.
Но Гамини беше убедителен, а и се оказа, че бригадирът на обекта няма нищо против да пусне Ранджит в неплатен отпуск за колкото дни иска (понеже бригадирът имаше зет, който да поеме работата и да прибира надниците на Ранджит, докато той отсъства). А и Ганеш Субраманиан направи всичко възможно да му съдейства. Отначало Ранджит се притесняваше, че баща му ще се разстрои на нова сметка от появата на Гамини в картинката. Оказа се, че греши. Изглежда, една кратка среща, при това на голямо разстояние от Тринкомалее, не се броеше за проблем. Ганеш улесни сина си максимално.
— С автобус ли? — каза той и махна пренебрежително с ръка. — Няма нужда да вземаш автобуса. Имам един служебен пикап, който не ползвам. Вземи го, Ранджит. Можеш да го караш цялото лято. Току-виж емблемата на храма върху вратите ти спестила неприятности, като спукани нарочно гуми от разни разбойници и прочие.
И така Ранджит пристигна в Коломбо с пикапа и с чанта багаж като за няколко дни. Странно, но Гамини го беше уведомил, че ще отседне в хотел, а не в къщата на родителите си. Изборът на хотела не го изненада — двете момчета често бяха навестявали бара му по времето, когато изследваха града, — но не можеше да повярва, че бащата на Гамини му е позволил да прекара дори една нощ извън дома им.
Когато Ранджит попита за Гамини на рецепцията, служителят посочи към бара. И Гамини наистина беше там — в бара, и не беше сам. Компания му правеха две момичета, а на масата имаше почти празна бутилка вино.
Тримата станаха да посрещнат Ранджит. Русото момиче се казваше Пру; другото, Маги, имаше коса с цвят на червило, какъвто човешките гени не бяха в състояние да произведат.
— Запознахме се на самолета — поясни Гамини, след като ги представи един на друг. — Американки са. Казват, че учат в Лондон, в университета по изящни изкуства. Там не те учат на друго, освен как да изглеждаш добре. Ох!
Възклицанието се дължеше на Маги, червенокосата, която го ощипа по ухото.
— Не обръщай внимание на този клеветник — каза тя на Ранджит. — С Пру учим в „Камбъруел“. Това е колежът в университета по изкуствата, където се учи здраво. Гамини не би издържал и една седмица там.
Ранджит протегна ръка. Двете момичета се здрависаха енергично с него.
— Аз съм Ранджит Субраманиан — представи той.
Червенокосата Маги се засмя.
— О, знаем кой си — уведоми го тя. — Гамини ни разказа всичко за теб. Ти си нисък човек с дълго име и си посветил времето си на борба с една-единствена математическа задача. Гамини каза, че ако задачата изобщо може да се реши, то ти ще си човекът, който ще й види сметката.
Ранджит, който все още страдаше от пристъпи на вина задето е зарязал теоремата, не знаеше как да отвърне на казаното. Погледна за помощ към Гамини, но и неговото изражение вонеше на вина.
— Слушай, Ранджи — подхвана той с тон, виновен повече и от лицето му. — По-добре да започна с лошата новина. Когато ти писах, се надявах, че ще прекараме поне два дни заедно. — Той поклати глава. — Няма да стане. Баща ми е организирал пълна програма за всеки ден, броено от утре. Семейство, какво да правиш.
Какво да прави, наистина? Ранджит си спомни дните преди Гамини да замине за Лондон. Беше разочарован и не го скри.
— Имам една седмица на разположение. И кола.
Гамини сви рамене и каза с известно раздразнение:
— Нищо не мога да се направя. Дори и днес искаше да остана за вечеря, но аз му отказах категорично. — Той изгледа Ранджит от главата до петите, после се ухили. — Адски се радвам да те видя, по дяволите! Дай да те прегърна!