Тя поклати глава и се ухили. После кимна към почти пълната чаша пред себе си.
— Още с това не съм се преборила. А и още едно питие би било напълно излишно, не мислиш ли?
Мислеше, но се беше изчерпал откъм идеи за следващия си ход. Във филмите мъжът обикновено канеше жената на танц, но тук това нямаше как да стане — в бара нямаше дансинг, а и Ранджит не умееше да танцува.
Пру се притече на помощ.
— Беше много приятна вечер, Ранджит Субраманиан — каза тя. — Но утре искам да стана рано и да разгледам града. Как мислиш, дали сервитьорът ще се съгласи да ми извика такси?
Ранджит се изненада.
— Не си ли отседнала в този хотел?
— Направихме резервациите си ден преди да тръгнем от Лондон и нямаше много възможности за избор. Но хотелът не е далеч, на пет минути път с кола.
В този момент Ранджит разбра какво трябва да направи и го направи. Пру нямаше нищо против да се повози в храмовия пикап — нищо че Ранджит не беше съвсем трезвен зад волана, — прояви интерес и към информацията за длъжността на баща му в храма, както и към краткия разказ за дългата и колоритна история на „Тиру Конесварам“. Дотам, че когато стигнаха до хотела й, Пру го покани на чаша кафе, за да поизтрезнеел.
От туристическата агенция бяха резервирали на момичетата младежки хотел, фоайето беше пълно с млади хора и доста шумно, затова Пру предложи на Ранджит да се качат в стаята й. Поговориха си, седнали близо един до друг, и географската близост си каза думата. В рамките на един час Ранджит изгуби девствеността си или поне девствеността си по отношение на противоположния пол. Много му хареса. На Пру също — толкова, че го направиха още два пъти преди сънят да ги обори.
Слънцето се беше изкачило високо и напичаше през прозорците, когато някой пъхна ключ в ключалката и ги събуди. Беше Маги. Не изглеждаше изненадана да завари Ранджит и Пру в едно от двете легла в стаята. Гамини? О, той си тръгнал отдавна, скочил от леглото и се облякъл със скоростта на светлината веднага щом от рецепцията се обадили, че баща му е долу и го чака.
— Нали не си забравила — каза Маги и стрелна с въпросителен поглед приятелката си, — че братовчедът на преподавателя ти по живопис ще ни води на обяд в посолството? Вече е десет и петнайсет.
Ранджит, който на свой ред навличаше дрехите си със скоростта на светлината, прие това като знак, че е време да се омита. Не беше толкова сигурен как да си вземе довиждане с Пру, а този път тя не му помогна. Е, целуна го шумно за довиждане. Но когато той си предложи несмело услугите да ги разведе из града, ако искат да го разгледат, тя каза, че не вижда как биха могли да го вместят в разписанието си за днешния ден, а и за следващите, в интерес на истината.
Ранджит схвана намека. Целуна я още веднъж, доста по-хладно, махна за довиждане на Маги и си тръгна.
Намърда се в пикапа и се зае да обмисли ситуацията. Разполагаше с колата й със собствената си свобода за цяла седмица. Само че нищо не го задържаше в Коломбо, нищо не го примамваше и към друга част на Шри Ланка. Затова сви рамене, запали двигателя и пое по дългия път назад към Тринкомалее.
Час по-късно вече караше по магистралата и се чудеше какво ще каже баща му, когато го види да се прибира по-рано от предвиденото. Мислите му обаче бяха насочени най-вече към госпожица Пру Някоя си. Защо се беше държала по този начин — всъщност по няколко взаимно противоречиви начина — по време на кратката им, но — поне за Ранджит — крайно съдържателна среща? Беше изминал почти трийсет километра от магистралата, когато стигна до задоволителен отговор.
Е, „задоволителен“ не беше най-точната дума. Можеше да се закълне, че е открил ключа от палатката, но обяснението никак не му харесваше. Стигнал бе до заключението, че действията на Пру са били продиктувани от краткия й престой в града, а не от желание за сериозна връзка.
Час, час и нещо Ранджит тъна в нерадостни мисли. Но и те не траяха дълго. Каквито и мисли да са се въртели в главата на Пру, нещата, които тялото й беше правило, докато ги е мислила, бяха повод за изключително приятни спомени и размишления. Ранджит си призна, че това несъмнено е било едно от най-приятните преживявания в живота му. Е, явно нямаше да се повтори с тази конкретна партньорка, но на света имаше и други жени, нали така? Сред тях и такива, които не биха искали да го забършат набързо, преди да са напуснали страната.
Като например Мира де Сойза?
Това беше една нова и интригуваща мисъл за Ранджит. Реши да пробва един експеримент с въображението си, а именно да превърти спомените си от нощта с Пру Някоя си, но да замести Пру с Мира.