— Значи е вярно — заключи той. — Можем да се разхождаме из Лондон колкото си искаме, без никой да ни обръща внимание. Това място много би ми харесало, стига да го преместеха хиляда километра на юг.
Е, това явно нямаше да стане, така че след поредните няколко часа, посветени на обстойно обличане само за да стигне от хотелското фоайе до таксито и от таксито до друго някое фоайе, Ранджит се предаде и дръпна сър Тарик настрана. После говори по телефона с Де Сарам в Коломбо и докладва с широка усмивка на Мира:
— Заминаваме за Америка. Тяхната асоциация за научен напредък провежда годишната си конференция идния месец и Де Сарам е уредил всичко. О, не сме приключили с Лондон. Съвсем не. Ще се върнем, когато времето се постопли, обещавам.
И се сдобиха с резервации за първа класа (благодарение на поредната щедра фондация) за полета до Ню Йорк в два следобед същия ден.
Качиха се на самолета след искрени и многословни благодарности към сър Тарик и в два и двайсет вече наближаваха източния бряг на Ирландия, оставили Англия зад гърба си.
Ранджит страдаше от гузна съвест.
— Нали не те пресилвам твърде много? Защото… — Смути се и Мира се разсмя. Вдигна чашата си с портокалов сок като за наздравица и го успокои:
— Добре съм. Ще дойдем в Англия, когато е топло, през юни, да речем. Но ти сигурен ли си, че постъпващ правилно с това пътуване до Америка?
Ранджит намаза малко конфитюр от ягоди по кифличката и я пъхна в устата си.
— Естествено — каза той, дъвчейки. — Лично проверих прогнозата за времето. В момента минималните температури в Ню Йорк са девет градуса, а по обяд ще стигнат осемнайсет. Идеално.
Мира остави чашата си. Не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— О, миличък — изкиска се накрая. — Ти никога не си бил в Америка, нали?
Внезапно разтревожен, Ранджит се обърна да я погледне.
— Какво имаш предвид?
Тя се пресегна и го потупа по ръката.
— Ами, явно не знаеш, че там са доста старомодни в някои отношения. Използват мили вместо километри например. И — дано това не те разстрои твърде много — все още измерват температурата по Фаренхайт, а не по Целзий като останалия свят.
22.
Новият свят
Сякаш не стигаше температурното разочарование, с което Ню Йорк посрещна Ранджит, а и новините по изобилието от телевизори в хотелския им апартамент бяха дори по-обезсърчителни от обикновено. Да вземем Южна Америка например. Там през последните години конфликтите бяха в ремисия. Вече не. Промяната (както обясни един от американските им домакини) произтичала от факта, че Съединените щати ревизирали законите си за наркотиците и свързаните с тях деяния вече не се смятали за престъпление, а за обикновено хулиганство. Това декриминализирало почти всички разновидности на стоката, с която разполагали колумбийските наркотърговци. В резултат на промяната в закона всеки наркозависим в Щатите можел да се снабди с необходимата му субстанция евтино и без гангстерско посредничество, в кварталната аптека, което на практика извадило гангстерите от играта. (Освен това вече нямало смисъл кварталните дилърчета да зарибяват с безплатни дози дванайсетгодишни деца. Тази дейност вече не им гарантирала бъдеща клиентела от наркозависими младежи, защото никой от тези бъдещи клиенти, ако изобщо станели такива, не би си купил наркотик от тях. По този начин броят на зависимите в страната намалявал ежегодно, защото старите измирали или се отказвали, а все по-малко новобранци заемали местата им.)
Но това беше само добрата страна на законите, декриминализиращи употребата на наркотици. Имаше и лоша страна.
Лошата част, или най-лошата от лошите части, беше, че наркокартелите, чиито плантации с кока вече не носели предишните печалби, започнали да се заглеждат с копнеж по създаващата не по-слаба зависимост стока, която изнасяха съседите им от Венецуела. Ами да, в петрола имаше дори повече пари, отколкото в наркотиците! В резултат, въоръжени банди от колумбийските наркоцитадели подхванаха набези към петролните полета на съседната страна. Сравнително малката (и често подкупна) венецуелска армия демонстрираше съпротива от време на време, но мотивацията беше изцяло на колумбийска страна, както и почти всички победи.