Всичко това беше най-обикновена и съвсем лесна част от самоналожените задължения на един голям галактик. Въпреки това за „Бил“ това беше задължение от най-приятен вид. В края на краищата, направеното от него преброяване щеше да допринесе за постигането на една от великите мисии на големите галактици.
И така, като някакъв нормански барон от единадесети век, „Бил“ обикаляше нивите си. Междузвездния прах саксонските крепостни селяни на барона биха нарекли угар — незасят участък, оставен да почива, за да възстанови плодородието си.
Нивичката на „Бил“ не раждаше царевица или ръж. Раждаше звезди — големи звезди, малки звезди, всякакви. Но големите галактици предпочитаха големите. Тези гиганти — които хората наричаха звезди от клас А, Б и О — бързо изгаряха запасите от водород в ядрените пещи на своите ядра. Когато водородът им свършеше, щяха да подхванат хелия, въглерода, неона, магнезия — всеки елемент, по-тежък от предшественика си, докато не стигнеха до желязото, което беше последно в редицата.
Когато една звезда изчерпи всички по-леки от желязото елементи, ядрената пещ в ядрото й отслабва, горенето не съумява да компенсира страховития гравитационен натиск на мъртвото тегло на външните пластове и тогава… Тогава звездата се срива сама в себе си.
Следва титанична експлозия, която изсипва нова безценна реколта от по-тежки елементи, родени в немислимата горещина на взрива, и те се превръщат в миниатюрни частици, които на свой ред обогатяват следващата нивичка междузвезден газ.
Ето това би се случило, рано или късно, при нормален ход на събитията, без никаква намеса от страна на „Бил“. За това щяха да се погрижат простичките закони на Нютон-Айнщайн за гравитацията, които големите галактици не виждаха причина да променят.
Както казахме, това щеше да се случи „рано или късно“, но големите галактици предпочитаха да е рано. Затова „Бил“ реши да ускори нещата. Огледа периметъра на околното космическо пространство и забеляза струйка тъмна материя недалеч… примами я да потече към неговата нивичка… и остана доволен. Една от основите цели на големите галактици току-що беше получила малко помощ.
Каква беше тази цел?
Няма как да бъде обяснена по начин, който човешките същества да проумеят, но една стъпка към постигането на въпросната цел беше да се увеличи пропорцията на тежките елементи спрямо леките — в този случай „тежки“ бяха онези елементи, които имат поне двайсетина протона в ядрото си и цяла тълпа неутрони. С други думи, онези елементи, които бяха останали извън списъка с гостите при раждането на вселената.
Промяната на леките елементи в тежки щеше да изисква много работа и огромни количества време… но времето, в края на краищата, принадлежеше на големите галактици.
24.
Калифорния
Американският Източен бряг може и да смяташе себе си за средище на влияние, власт или култура. (Разбира се, зависи за кой от градовете по Източния бряг става въпрос — Ню Йорк, Вашингтон или Бостън.) Но в едно много важно отношение Източният бряг отстъпваше на срещуположното северноамериканско крайбрежие — Западното. О, там имаше изобилие от палмови дървета и още по-голямо изобилие от цветя, но не те впечатлиха семейство Субраманиан. Все пак Ранджит и Мира бяха шриланкци и пищната екзотична растителност беше естествената им среда. Не, най-хубавото на Калифорния беше топлото й време! Никога не ставаше неприятно студено, особено в района на Лос Анджелис, където всъщност изобщо не ставаше студено.
С други думи, Пасадена се оказа страхотно място за живеене. Поне ако не броиш вероятността от земетресения. Или горските пожари, които можеха да заличат цели квартали през сухия сезон. Или наводненията, които можеха да заличат друг квартал, от онези, които са застроени върху нестабилни парцели, защото всички стабилни парцели отдавна са били застроени, наводнения, които само чакаха някой горски пожар да унищожи достатъчно от ниската растителност и да ускори ерозията.
Няма значение. Може пък да нямаше повече земетресения, пожари и наводнения. Или поне докато семейство Субраманиан бяха там. Защото все някой ден щяха да си заминат. Междувременно обаче, мястото беше страхотно за отглеждане на деца. Мира буташе доволно детската количка покрай рафтовете на местния супермаркет, пълен с други майки, които правеха същото, и си мислеше, че никога не е била толкова щастлива в живота си.